Читать «Гордост» онлайн - страница 44

Нагласява педала, засилва колелото и се метва отгоре му. Клатушка се наляво-надясно, но след няколко ярда поема по права линия. Ето вече стига улицата. Успява! Успява да се задържи главно с помощта на силните си крака, невероятната си ловкост и удивителното си чувство за равновесие. Трябва да е бил най-младият велосипедист в цял Ошкош. По онова време велосипедите са предимно за възрастни, в никакъв случай играчки за дечурлига.

В края на улицата го чака завой и това не е никак проста работа, но Стюре знае, че трябва да наклони тялото си в посока на завоя и успява. След това натиска мъжки педалите, защото по обратния път до работилницата има леко възвишение. Всички механици от работилницата са наизлезли да го гледат. Готови са да го подхванат, като рече да спира, но Стюре здраво стиска кормилото, премята се светкавично от едната страна на колелото и цялото го изправя, също като кон, когато рязко му дръпнеш юздата назад.

Миг мълчание, след което механиците започват възторжено да му ръкопляскат. Майсторът се приближава и гальовно разрошва косата му.

— Много те бива бе, момче. Направи ме за пет пари тука пред моите хора. Бях готов да се обзаложа, че никога не си помирисвал велосипед, ама ти сигурно работиш я в някой цирк, я бог знае къде, а? Никога не съм виждал някой отведнъж да се оправя с такова колело; бях сигурен, че ще си счупиш врата.

Стюре само се усмихва с грейнали от щастие очи и гледа майстора право в лицето. Возенето, скоростта, чувството за контрол и управление, всичко това го е въодушевило.

— Така е, сър. Ако нямате нищо против, аз бих желал да купя това колело. Ще донеса парите след пет минутки.

Стюре се втурна да бяга, а мъжете пак прихват да се смеят. Никой от тях и не подозира, че Стюре наистина се кани да купи колелото, смеят се, задето хлапето успя да метне шефа им и да се повози безплатно.

И пак се прибират в работилницата. Стюре изтичва зад ъгъла, изважда парите от подплатата на жакета си, където ги е пришил. Има си петнайсет сребърни долара.

Отброява десет и набързо пришива обратно останалите пет. От петгодишна възраст Стюре се изкърпва сам. Вечер с удоволствие помага на майка си да прави юргани и ватенки. Умее да шие с майсторска сръчност и точност. Откъсва със зъби конеца и забожда обратно иглата в яката на жакета си, където винаги я държи. Поставя на върха й парченце дървесна кора като предпазител. За Стюре иглата е ценна вещ.