Читать «Гордост» онлайн - страница 43

После открива една работилница, в която продават велосипеди. Прекарва там целия следобед — зяпа как ги поправят, разглежда различните модели, видове гуми и кормила. В един момент собствениците се усъмняват в този хлапак, който така безцеремонно се мотае наоколо и следи всеки техен жест.

Единият се изстъпва пред Стюре.

— Ей, хлапе! К’во търсиш тука, бе? Казвай де, к’во искаш? Дял ден се усукваш отвън. Туй да не ти е цирк?

Стюре веднага му пуска една от своите усмивки, с които казва: „Не бой се, твой човек съм аз“. Уж гледаше да стои по-настрана, защото знае, че и човекът е като животното: плаши се като го гледаш по-дълго и настойчиво.

— Ще ми се да купя колело, затова гледам. Искам да видя какви ги имате.

— Ти, момче, случайно да знаеш, че тия колела ние не ги раздаваме. Тия колела пари струват.

— Зная, разбира се. Мисля, че за едно парите ми ще стигнат. Само че първо искам да ги изуча и после ще си купя.

— Онова там виждаш ли го?

Човекът му посочва един опрян на стената велосипед: и двете му колела с еднакъв размер, с верига на задното колело и пневматични гуми. Не е ново, но има вид на току-що ремонтирано и стегнато.

— Та викам ти, онова там струва дванайсет долара. Искаш ли го, а, малчуган?

Стюре отива при велосипеда и започва най-съсредоточено да го разглежда. Опипва веригата, хваща кормилото, друсва го няколко пъти да види как са гумите, пък и колко здрава е рамката.

Мъжът смигна на другите работници от магазина. Късно лято е и те всички са по долни ризи, потни и мръсни. Кимва им с глава към Стюре.

— Виж к’во, момче, ако имаш пари, може и за по-малко да ти го дам. Да кажем единайсет долара и половина.

Мъжът е сигурен, че както на всички други хлапаци и на тоя меракът му е само да клечи наоколо и да зяпа.

Стюре продължава да преглежда велосипеда, като че ли е крава или болно теле. Прокарва пръсти по него, опипва всеки болт и заварка, отваря си очите да не би да има нещо изкривено или повредено.

— Може ли да покарам това колело?

— А знаеш ли как, а, момче?

— Не, ама и без това ще трябва да се науча, за да ходя с него на училище.

Наизлезлите механици са се втренчили в Стюре. По всичко личи, че ще стане забавно — кратна пауза в тягостното еднообразие на уморителното им ежедневие.

— Виж к’во, момче. Ако успееш да стигнеш оттук до ей оная улица, без да паднеш, ще ти го подаря за десет долара.

И той смигна на работниците през рамо. Вече никой не работи. Някои са застанали с ръце на кръста, а други още държат инструментите си. Един прекрачва велосипеда, който поправя, сяда отгоре му и повдига кепето си с палец.

Стюре избутва колелото извън работилницата, а механиците излизат по петите му, да не би да изпуснат нещо. Стюре вече е изучил машинката достатъчно внимателно, ясно му е, че за да потегли, той трябва първо здравата да я засили, защото иначе тя ще се килне на една страна. Забелязал е, че й липсват спирачки. По онова време велосипедите още нямат свестни спирачки. Значи единственият начин да се спре, е или като скочи в движение, или като задържи гумата с ръка. Освен това трябва да се пази и от бързо въртящите се педали. Тогава велосипедите още нямат свободен венец, нито ръчни спирачки, нито контра. Стюре проверява дали, като прекрачи рамката, пръстите му докосват земята. Не, не стигат. Значи спирането може да стане само в движение: ще се опре на кормилото, ще се мести встрани с двата крака, а сетне ще спре колелото, като го изправи на задната му гума. Неведнъж е яздил крава, докато прибира стадото от полето, и неведнъж е репетирал точно този скок, така че няма страшно.