Читать «Гордост» онлайн - страница 40

Но той прочете буквара за първо отделение от кора до кора няколко пъти, огледа се напред-назад да види какво правят останалите деца, пак погледна в буквара и разбра. После учителката им каза да нарисуват една картина, като гледат от учебника. Отначало и това не знаеше да направи, но пак се огледа наоколо, прегледа рисунките в буквара и разбра: рисуването беше също като това да се научиш да мучиш, като имитираш кравата, само че върху хартия и с молив.

И като проумя това, Стюре се залови да прерисува всички картинки от буквара. Рисунките му излязоха почти съвършени. Тази работа му допадна. По всичко личеше, че тук ще му хареса повече, отколкото очакваше. Оказа се, че рисунките му са по-добри от тези в учебника, защото в буквара почти всички уроци разказваха за животни, затова и картинките показваха животни. И като рисуваше животните, Стюре постоянно черпеше от собствените си наблюдения върху тях. Другите хлапетии, като го видяха как рисува, веднага се скупчиха около него. Това беше истинско вълшебство. Рисуваше със замах, като че ли следва невидимите очертания на вече готова картина.

Като забеляза, че вместо да рисуват, първолаците са се струпали и зяпат Стюре, учителката веднага отиде да провери какво става там.

Така започна училището на Стюре Мудиг.

Много скоро учителката разбра, че Стюре вече няма полза от нея, защото и по смятане, и по четене той с лекота отговаряше и на най-трудните й въпроси. Той я помоли да взема за вкъщи няколко книги, определени за дванайсет-тринайсет годишни ученици, и тя веднага му разреши с готовност и дори с трепет в душата. Същия следобед той се върна у дома си тичешком, с боси крака и гол гръб, с книгите, увити заедно с обувките в груботканата му риза, която майка му беше ушила. Нямаше опасност ризата да се изцапа, защото подметките му рядко докосваха земята.

Стюре веднага се залови да помага на баща си при доенето на кравите. Показа на двамата книгите, които бе взел, но тъй като никой от тях не четеше английски добре, те само подметнаха, че щом ходи на училище, естествено е и книги да носи, а всъщност бяха доволни, че най-накрая Стюре е заприличал на дете като всяко друго.

Същата вечер, след като се нахраниха и след като помогна на майка си да измие чиниите, а на баща си да подостри коловете за новата ограда, която се канеха да вдигнат край нивата, Стюре изчете новите си книги. Изчете всяка по два пъти. В едната се разказваше за древна Елада и за враждата между Спарта и Атина. Стюре така и не успя да реши на чия страна да застане. Харесваше атиняните заради любовта им към науката, но дисциплината и решителността на спартанците като че ли повече му допадаха.

Другата книга беше учебник по алгебра. Загадъчната красота на уравненията го омагьоса и го наведе на мисълта, че всичко в природата си има свое място.

В училище Стюре много скоро взе да помага на младата си учителка. Всъщност учителят стана той. По природа беше търпелив и умееше да предаде знанията си така, че на децата веднага им ставаше ясно. Притежаваше някакво шесто чувство, с помощта на което към всеки подхождаше различно, същото онова чувство, което му помагаше да общува с кравите и с другите животни.