Читать «Гордост» онлайн - страница 38

За Стюре нямаше работа, която да е тежка, мръсна или тягостна. Чистеше свинарника с малката си лопатка и пееше. Сам развързваше балите сено и чак от хамбара мъкнеше огромни наръчи фураж за добитъка. И през цялото време не спираше да говори с животните, сякаш бе подел с тях разговор на неизчерпаема тема.

Когато стана на седем години, родителите му бяха вече сериозно обезпокоени. Стюре бе прекалено добро дете; по някакъв неведом начин той ги караше да се чувстват виновни. Нито за миг не преставаше да бъде щастлив, отзивчив и готов да помага. Това не беше естествено. Стюре по нищо не приличаше на седемгодишно момче, но те нямаха с кого да поговорят по този въпрос; стопанството им беше много отдалечено от всички други наоколо, а пък и най-близките им съседи бяха френски емигранти.

Мистър и мисис Мудиг говореха със Стюре само на английски. Искаха да го направят истински американец, с всичките предимства на един кореняк. Въпреки това, помежду си те разговаряха на шведски. Шведският беше техният интимен език.

Междувременно Стюре се научи да говори и шведски, и английски; говореше шведски с родителите си, така както говореше кравешки с кравите и кучешки с кучетата.

А което е най-учудващото, английският му нямаше онзи силен акцент, който имаше английският на родителите му. Още съвсем малък сам се научи да чете английски главно с помощта на картинките от каталозите, които баща му нарязваше на листчета за клозета. Трябваше сам да се научи да чете, защото според родителите му четенето не беше сред най-ценните практически умения, задължителни за всеки човек.

На училище Стюре тръгна едва осемгодишен. Дотогава той вече въртеше половината домакинство: събираше дърва, цепеше подпалки, носеше вода, метеше, миеше пода. Сутрин пръв ставаше от сън, запалваше кухненската печка или кюмбето във всекидневната. След това отиваше в обора да помага на баща си в доенето и другите грижи около животните.

Дойдеше ли време да се отелват кравите, той често-често се промъкваше нощем при тях да провери дали всичко е наред. На два пъти спаси живота на скъпо струващи млечни крави, като още преди баща си усети, че израждането не върви нормално. Животните му се доверяваха и той умееше да „разчита“ всяко тяхно движение така добре, както умееше да тълкува и звуците, които издават.

Когато дойде време Стюре да тръгне на училище, най-доволни от всички бяха родителите му. Те вече се притесняваха заради тази негова „пестеливост“. В същото време им беше мъчно да се лишат от него, от веселата му усмивка, от песните, които си тананикаше, от приятния глас, с който непрекъснато говореше на животните, и най-вече от безценната му помощ. В деня, в който за първи път се облече за училище и сложи единствения си чифт обувки, баща му се обърна към него и рече:

— Стюре, знам, че ще бъдеш прилежен ученик.

Стюре му кимна и се усмихна. И през ум не му беше минало, че може да бъде другояче; такава възможност просто не съществуваше, но той беше свикнал да слуша.