Читать «Гордост» онлайн - страница 37

На девет месеца Стюре пристъпваше без чужда помощ и като че ли притежаваше необикновената способност да превръща звуковете в думи. На осемнайсет месеца изговаряше цели думи, а на две години умееше отчетливо да отговаря на въпроси. Скоро взе така сполучливо да имитира всички животни, сред които живееше, сякаш разговаряше с тях.

На четири години знаеше как да укроти разбесняло се теле или крава, и то само с помощта на звуците, които произвеждаше с устата си. Говореше си с котките и кучетата в стопанството, с прасетата. Удаваше му се да подражава на песента на повечето птици и на квакането на домашните пилета и патки.

Стюре обичаше да помага на родителите си. На пет години бършеше прах в цялата къща, метеше и подреждаше стаите; освен това носеше вода от кладенеца. Беше още толкова малък, че я носеше в еднолитрово ведро за мляко. Разстоянието от къщата до кладенеца беше петдесет ярда и той го минаваше четири пъти, докато напълни големия резервоар в кухнята — нещо, което майка му правеше с едно отиване.

Отначало тя позволяваше да й помага, колкото да не скучае, но много скоро проумя ценните му качества. Той беше упорит, мълчалив работник, за когото и най-черният труд бе по-скоро песен, отколкото проклятие.

Макар и още съвсем малък, Стюре съзнателно се стремеше да бъде полезен. Някой може да си помисли, че това е така, защото родителите му са възрастни, угаждали са му повечко, разглезили са го в известно отношение, очаквайки прекалено много от него, но не такъв беше случаят и това се разбра много скоро.

Стюре беше рядък екземпляр. Имаше обаче един недостатък и това бе неумението му да показва любовта си. Той се възхищаваше от своите родители, уважаваше ги, но любвеобилността не беше в природата му — черта, вероятно наследена от типичното скандинавско равнодушие: родителите му също бяха сдържани хора.

А може би причината се криеше в дългите години прислужване. Бяха прехвърлили робската си преданост върху животните, които притежаваха, и най-вече върху Стюре. Докато работеше, той разви у себе си чувството за вина, заради грижите, любовта и възхищението, с които родителите му го обграждаха, заради радостта, която им даряваше. Затова се стремеше да им се отплати или по-скоро да се защити, като им служеше предано и всеотдайно. Това бе една борба за възтържествуване на доброто, на човешкото, но борба лишена от естествения плам на любовта.

Стюре още нямаше седем години, когато се научи да дои крава. Малките му ръце едва стигаха да обхванат издутото виме, но силата, волята и умението му да общува с животните заличаваха този единствен негов недостатък. Кравите сякаш сами му даваха млякото си. Стигнеше ли се до доене, нито майка му, нито баща му успяваха да напълнят ведрото колкото Стюре. Отначало бащата на Стюре го пусна да работи в обора, колкото да не лентяйства, но и тук много скоро той стана главната му отмяна.