Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 34

Мишената мина от другата страна на сградата, където се намираше парадният вход на училището. След малко Радо доведе при него три изплашени момчета. Комисарят спокойно ги попита:

- Какво видяхте?

Тримата виновно наведоха глави.

- Не се притеснявайте, говорете... подкани ги и Радо.

- Пожарът не видяхме... - започна едно от децата.

- Но чухме директорката да вика: „Помощ! Помощ!“ - продължи второ дете.

- И после тя падна пред нас - разтрепера се първото дете.

- Страшно беше - едва сега се обади третото момче.

- А имаше ли хора наоколо? - попита ги комисарят.

- Не.

- Някой да е минал през двора? - продължи и Радо.

- Господин Аладжов мина - сети се едно от момчетата. - Учителят ни по рисуваме.

- Кога точно мина?

- Малко преди директорката да падне - продължи то.

- Той чу ли директорката да вика за помощ?

Момчетата само повдигнаха рамене. Но едно от тях несигурно изрече:

- Той гледаше към училището и после побягна.

30 

Никола Угаров нахлу в ателието с бутилка двулитрова бира.

- Да пием! - припряно каза той и едва тогава се огледа, но без да пристъпва прага.

Оги рисуваше, като беше завъртят платното така, че да не се вижда от другите. Един старец и неговата позната, която отскоро искаше всички да я наричат Еми, бяха седнали на дивана. Пред тях бе поставен столът, отрупан с бутилки и пластмасови чаши. Плътен цигарен дим се блъскаше в ниския таван на ателието.

Никола Угаров задържа вратата отворена, за да излезе поне малко от отровния дим и попита:

- Какво става тук? Панаирът отдавна свърши.

- Наздраве! - подаде му чаша Гого Хисарски. - Изтърва Асен. Замина си преди малко.

- Ти си... - досети се пожарникарят, когато загледа стареца. Пое предлаганата чаша, помириса я, но не отпи.

- Аз съм Гого Хисарски - представи се той на Никола и протегната ръка.

Никола Угаров остави чашата, но не пое ръката на скитника. Отвори бутилката с бира и пи направо от нея.

- Какво празнувате? попита ги той.

Никой не му отговори.

- Да не би да сте чули новината за Камелия Аврамова? - подхвърли пожарникарят.

- Какво? - оживи се Еми Месиянска, извади от чантата си диктофона и го включи. - Какво е станало с нея?

- Ако ми направиш място, ще ти кажа - изрече Никола и седна на дивана, плътно допрян до мощното бедро на жената.

Той отпи отново от бутилката и едва тогава се огледа за чаша. Еми услужливо поднесе пластмасовата чаша, докато пожарникарят си налее от бирата. Само Оги пиеше от своята керамична чаша.

- Да не си е намерила майстора, а? - злорадо попита журналистката.

- Е, нали ти беше приятелка? - изненада се Никола Угаров.

- В минало време - присви устни жената.

- Ти откъде се взе тук? сети се едва сега пожарникарят.

- Дойдох при Оги - отвърна тя и погледна закачливо художника.

Той изобщо не им обръщаше внимание.

- Не знаех, че се познавате - отбеляза Никола.

- Кажи за Камелия! Еми постави дланта си върху коляното на пожарникаря.

- Някой подпалил кабинета й и тя скочила през прозореца - лаконично съобщи новината пожарникарят.

- Дай подробности! - възбудено изрече жената.

- Да не си градската клюкарка?

- Аз съм журналистка - изпъчи бюст напред Еми.