Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 156

- Сега и ние крадем - недоволно каза Асен, докато пренасяха първата пейка с Никола.

- Ще му ги върнем - отговори пожарникарят и допълни: - Някой ден... Скоро няма да му трябват...

Мария Аладжова постла снежнобяла покривка върху старата разкривена маса, обърна се към Оги и умолително прошепна:

- Да бяхме се събрали у нас, а?

- И тук е добре, лельо Мария - отговори вместо сина й Никола.

Уличната врата се отвори и в двора плахо пристъпи Гого Хисарски. Щом го видя, Мария Аладжова прошепна:

- Прави сте - по-добре тук... Тоя няма да го пусна вкъщи... - Тя продължи да нарежда върху масата чинии, вилици, две тави с баница и огромна купа със салата.

- Идвай! - провикна се към стареца Оги, а после закачливо се усмихна на майка си, която присви недоволно устни.

Гого Хисарски се приближи, погледна Мария Аладжова и каза:

- Аз... Само за малко... Дошъл съм да си взема сбогом...

- Сядай! - посочи му мястото до себе си художникът. - Накъде поемаш?

- Към морето - обади се Никола. - Сега е тъкмо за пенсионери - хладно, пусто, няма да се мотаят деца около теб и да крещят...

- Отивам си у дома - прекъсна го старецът. - Скоро ще настъпят студовете... По-добре да се върна при децата...

- А догодина - нов маршрут! - посегна да го потупа по рамото пожарникарят, но се сети за раните и отдръпна ръката си.

- Ако съм жив и здрав...

Наредиха се около масата, взеха чашите, но Оги ги спря:

- Чакаме Еми... Ако не беше тя, сега щяхте помен да ми струвате...

- Какво говориш, сине? - Майка му уплашена го погледна.

- Глупости говори! - повиши тон Асен. - Още не е изтрезнял напълно...

Никола и Асен бяха излъгали Мария Аладжова. По техните думи Оги се е напил до безпаметност снощи и са го прибрали в болницата по погрешка.

- Докога ще я чакаме Еми? Може още да си бае на огън - недоволно изрече Никола и остави чашата.

Асен стана и се пъхна в ателието. Оги го последва и прошепна:

- Днес говорих с Милена Друмева. Разбрах, че ти си купил първата картина от изложбата... Благодаря ти.

- Тогава спешно ти трябваха пари за ремонта - отвърна банкерът.

- Затова ли го направи? - изненада се художникът. - Мислех, че ти харесва...

- Харесва ми, но можеше и да не бързам веднага да купувам..

Гого се намъкна при тях и те спряха спора си. Старецът проследи движенията на Асен, който разместваше върнатите картини, отдалечаваше се и примижваше с очи.

- И ти мижаш като Оги - изрече Гого Хисарски. - Не се научих да го правя...

- Има време - успокои го художникът. - Виждал ли си как котката присвива очи, но не ги затваря?

- Знам. Имахме три котки... Едната като..

- Опитай да присвиеш очите си като котка - прекъсна го Оги.

Гого Хисарски го послуша и този път успя да присвие очите си, без да ги затваря напълно.

- То всичко се размазва... - сподели той, а после ужасено извика: - Мале, имам перде и на двете очи!

- Просто си отвори очите - посъветва го художникът.

- Виждам, виждам... - успокои се старецът и се извъртя към тях с широко ококорени зеници.

- Оги - обърна се банкерът към приятеля си, - да ги прибера ли у нас? - Той посочи към платната.