Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 154

- Аз също ще свидетелствам - обади се от вратата Георги Панайотов. - Срещу вашия доверител - високомерно изрече директорът на полицията и излезе.

- Гледал е през огледалото - прошепна Радо на шефа си.

- Не е само това - също шепнешком отвърна Мишената. - После... - не довърши той.

- Да вървим, господин Тодорин! - Адвокатът хвана за лакътя убиеца. - Веднага ще ви извадим медицинско удостоверение... Трябва да ми подпишете пълномощно за...

На вратата Иван Тодорин се обърна, ухили се и тайно от адвоката си им показа среден пръст.

136

 - Обади се на Гатев и да тръгваме! - каза Мишената.

- Ще го черниш ли най-сетне?

- Обещанието трябва да се спазва... - въздъхна Донов.

Радо звънна в криминалистичната лаборатория, предаде предложението на шефа си до експерта и затвори.

- Ще дойде - отговори той на незададения въпрос от комисаря.

- Надявах се да е зает тази вечер! - махна с ръка Мишената и отвори широко вратата на кабинета.

- Гатев ни помогна много - укорително му отвърна Радо.

- Знам - призна си комисарят. - Ама как да го озаптя да не говори мръсотии?

Преди да излязат, двамата полицаи забавиха колебливо ход. Пред дирекцията се бе събрала тълпа с микрофони, в чиито център бе Георги Панайотов. Мишената различи сред хората местните журналисти Сотир Кьосев, Роза Морева и Еми Месиянска. Чуха само думите на директора на полицията:

- На тази импровизирана пресконференция...

- Аман от хиени! - изръмжа комисарят.

- Сега те са повече от необходими - прошепна колегата му. - Ако медиите не раздухат случая...

- Ще му се размине на този вмирисан пор. - Мишената завърши мисълта на партньора си. - Освен това Панайотов сега е в нашия отбор...

- Не те разбрах.

- Бесен е на Иван Тодорин, защото го е подвел - продължи комисарят. - Едва ли директорът ще си признае, но явно Тодорин е осъществил страничното наблюдение над ателието.

- Заинтересованото лице - сети се Радо. - Затова убиецът е разбрал, че сваляме наблюдението от Аладжов.

- И реши да действа още същата нощ каза Мишената. - Но вместо черна котка, ние му минахте път.

Двамата се опитаха да заобиколят тълпата пред входа, но Панайотов ги видя и извика:

- Комисар Михаил Донов ще ви запознае с подробностите...

- Йерархията трябва да се спазва - избоботи комисарят и набързо слезе по стълбите.

Дори Еми Месиянска не го последва и той с изненада се обърна назад.

- Разлюбила те е, шефе - ухили се Радо.

- Много бързо - изненада се Мишената.

- Да не съжаляваш?

- Ами! - махна с ръка пред себе си комисарят, все едно отпъждаше досадна муха.

- Погледни вляво! - Радо отново прошепна зад гърба на шефа си.

Донов се обърна наляво и видя Илия Терзиев, който търпеливо чакаше любимата си.

- Нова любов, нов късмет! - ухили се Донов. - Евлоги Аладжов трябва да я черпи до гроб! Ако не беше тя...

- Ей, чакайте ме! - провикна се Христо Гатев, който тъкмо излезе от дирекцията.

Спряха се на ъгъла, за да го изчакат.

- Пак ли щяхте да ме прецакате? - задъхано произнесе експертът, щом ги настигна.

- Бягахме от тълпата, не от теб - обясни Мишената.