Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 157

- Кой ще ги открадне вече?

- Тепърва ще разбереш - поклати глава Асен. После продължи: - Тази картина с Никола...

- Аз я измислих - гордо изпъчи гърди Гого Хисарски.

- Няма още име - изрече Оги и очаквателно погледна приятеля си.

- Не ми харесва - призна си Асен.

- Защо? - обади се откъм чардака Никола, приближи се и се подпря на рамката на вратата.

- Наистина защо? - наежи се и старецът.

- Не ми харесва и това е - разпери ръце Асен. - Много е декларативна, плакатна...

- Сигурно завиждаш - обади се отново Гого. - Теб те няма никъде...

- И слава богу! - избърбори Асен. - Затова съм жив и здрав!

- Чукай на дърво!

- Кажи, кажи - обърна се художникът към Асен.

- Тази творба се къса от останалите композиции, липсва усещането за магичност... - продължи банкерът. - Още когато Никола ми разказа за нея, помислих, че е по-подходяща за рекламен бил борд...

- Сигурно си прав - съгласи се бързо Оги. - Ще я подаря на пожарникарите.

- Никакви подаръци! - повиши тон Асен. - Ако им харесва, да я купят!

- Не се карайте! - примоли им се от чардака Мария Аладжова.

- Спокойно, лельо Мария - засмя се Никола, който пръв отиде при нея. - Асен разбира най-вече от сметки. Напълно е прав в случая...

В този момент чуха откъм улицата резки спирачки, а само след миг вратата се отвори и в двора пристъпи Еми Месиянска. Бе облечена в яркочервен шлифер, който подчертаваше русите й коси. Около врата й бе увит жълт шал на оранжеви цветя.

- Мразя червеното! - изрече Оги и жената го чу.

- Откога? - провикна се тя, преди да се приближи.

- Мразя огъня! - повиши глас художникът. - Мразя неговите цветове!

- Защо?

- Не мога да го уловя! - прошепна художникът. - Не мога да го нарисувам! Изплъзва ми се... Докато усетя движението му, той се променя, цветовете му - също. Безсилен съм...

- Ясно. Край на огнената серия - разбра го Еми, поздрави и се просна върху пейката.

- Понякога цветовете на огъня са студени - прошепна отново Оги, но останалите не го чуха. - И убиват...

- Какво ще рисуваш сега? - обърна се журналистката към Оги.

- Водата - предложи Никола. - Тя удавя огъня...

- Вода... - замисли се Еми Месиянска, а после започна бързо да изрежда: - Тя се свързва с извора на живота... Да се гмурнеш във вода означава да откриеш загадките на света...

- Силата на водата олицетворява чистотата на духа, тя е благодат и благословия... Ако сънуваш вода..

- Млъкни! - прекъсна я Никола. - Аман от твоите глупости!

- Не я слушай! - примоли се на художника Гого Хисарски. - Нима искаш потопът да дойде и при вас?

Всички погледнаха към Оги, който им се усмихна, притвори очи и каза:

- Ще рисувам вятъра, промените, които предизвиква в простора, бързо сменящите се фигури и пъстри тонове на облаците, полета на птичи криле... Сред тях ще се носи едно въздушно момиче... Прилича на приказна фея... - прошепна той и ги погледна. - А и Рая скоро ще е при мен...

- Чакайте урагани тогава - промърмори Гого Хисарски и надигна чашата, без да изчака наздравицата.

Лора Лазар

ОГНЕНОТО РАЗПЯТИЕ

Българска

Първо издание

Отговорен редактор Христо Блажев