Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 157
Лора Лазар
- Кой ще ги открадне вече?
- Тепърва ще разбереш - поклати глава Асен. После продължи: - Тази картина с Никола...
- Аз я измислих - гордо изпъчи гърди Гого Хисарски.
- Няма още име - изрече Оги и очаквателно погледна приятеля си.
- Не ми харесва - призна си Асен.
- Защо? - обади се откъм чардака Никола, приближи се и се подпря на рамката на вратата.
- Наистина защо? - наежи се и старецът.
- Не ми харесва и това е - разпери ръце Асен. - Много е декларативна, плакатна...
- Сигурно завиждаш - обади се отново Гого. - Теб те няма никъде...
- И слава богу! - избърбори Асен. - Затова съм жив и здрав!
- Чукай на дърво!
- Кажи, кажи - обърна се художникът към Асен.
- Тази творба се къса от останалите композиции, липсва усещането за магичност... - продължи банкерът. - Още когато Никола ми разказа за нея, помислих, че е по-подходяща за рекламен бил борд...
- Сигурно си прав - съгласи се бързо Оги. - Ще я подаря на пожарникарите.
- Никакви подаръци! - повиши тон Асен. - Ако им харесва, да я купят!
- Не се карайте! - примоли им се от чардака Мария Аладжова.
- Спокойно, лельо Мария - засмя се Никола, който пръв отиде при нея. - Асен разбира най-вече от сметки. Напълно е прав в случая...
В този момент чуха откъм улицата резки спирачки, а само след миг вратата се отвори и в двора пристъпи Еми Месиянска. Бе облечена в яркочервен шлифер, който подчертаваше русите й коси. Около врата й бе увит жълт шал на оранжеви цветя.
- Мразя червеното! - изрече Оги и жената го чу.
- Откога? - провикна се тя, преди да се приближи.
- Мразя огъня! - повиши глас художникът. - Мразя неговите цветове!
- Защо?
- Не мога да го уловя! - прошепна художникът. - Не мога да го нарисувам! Изплъзва ми се... Докато усетя движението му, той се променя, цветовете му - също. Безсилен съм...
- Ясно. Край на огнената серия - разбра го Еми, поздрави и се просна върху пейката.
- Понякога цветовете на огъня са студени - прошепна отново Оги, но останалите не го чуха. - И убиват...
- Какво ще рисуваш сега? - обърна се журналистката към Оги.
- Водата - предложи Никола. - Тя удавя огъня...
- Вода... - замисли се Еми Месиянска, а после започна бързо да изрежда: - Тя се свързва с извора на живота... Да се гмурнеш във вода означава да откриеш загадките на света...
- Силата на водата олицетворява чистотата на духа, тя е благодат и благословия... Ако сънуваш вода..
- Млъкни! - прекъсна я Никола. - Аман от твоите глупости!
- Не я слушай! - примоли се на художника Гого Хисарски. - Нима искаш потопът да дойде и при вас?
Всички погледнаха към Оги, който им се усмихна, притвори очи и каза:
- Ще рисувам вятъра, промените, които предизвиква в простора, бързо сменящите се фигури и пъстри тонове на облаците, полета на птичи криле... Сред тях ще се носи едно въздушно момиче... Прилича на приказна фея... - прошепна той и ги погледна. - А и Рая скоро ще е при мен...
- Чакайте урагани тогава - промърмори Гого Хисарски и надигна чашата, без да изчака наздравицата.
Лора Лазар
ОГНЕНОТО РАЗПЯТИЕ
Отговорен редактор