Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 153

- Но не те благослови - изрече с погнуса комисарят и се отдръпна - Не можеше ли да изчакаш? Оставали са му няколко месеца, не повече... Защо избърза?

- Може да са няколко месеца, а можеше да откара и повече от година... Баща ми беше безполезен, докато е жив.

- Какво печелиш от отцеубийството?

- Пак пари - отговори неочаквано мъжът. - Много пари, а дъртакът се дърпаше... нервно каза убиецът. - „Когато умра, тогава прави каквото искаш...“ Сега беше точният момент! Докога да го чакам да умре!

- Кажи за парите... - уморено изрече комисарят и седна срещу Иван Тодорин.

- Знаете къде живея. Златно място за нова кооперация в центъра на града. Ще я долепят до калкана на съседната сграда.. Отдолу с магазини... Златно място, откъдето и да го погледнеш! - с възбуда изрече Иван Тодорин. - Йосиф Аврамов предложи съдружие. Съдружие - повтори престъпникът. - Разбирате ли? Той последователно ги погледна. - Утре започват разрушаването на старата къща и пристройката... Ще разчистят всичко!

- Как ще се радваш на новата кооперация от затвора? - насмешливо го погледна комисарят.

- Всичко е на името на жена ми.

- Докато си намери млад любовник!

- Мишена - скочи от мястото си Иван Тодорин, но комисарят само го натисна надолу.

- Тогава защо ви беше необходим изобщо Евлоги Аладжов? - попита Радо.

- Постигнах целта си - нагло отговори мъжът. - Докато вие гонехте художника, забравихте за смъртта на баща ми. През това време спокойно финализирах сделката, без да ми досаждате с тъпи въпроси... Естествено, че картините на Оги не са равностойни на тази сделка, но повече пари никога не са излишни... Съчетах полезното със забавното. Наистина се забавлявах! - засмя се Иван Тодорин. - Изобщо - лесна работа!

- Как уцелихте точния момент? - попита Радо.

- Не разбирам въпроса ти, момче...

- Подпалвате кръста в момента, когато Евлоги Аладжов се връща от София... Как изчислихте точното време?

- Не му отговаряй: „Сети се сам“! - изкрещя Мишената.

Тогава жена ми пътуваше от София за Варна, където трябваше да се намирам аз... Когато й звъннах, автобусът тъкмо беше тръгнал от съседния град... Имах на разположение двайсетина минути...

- И пуснахте запалената стрела? - продължи Радо.

- Много съм точен, нали? - нагло каза Иван Тодорин. - Преди да стане тарапаната на „Боаза“, отпраших за морето и посрещнах жена си. - Той се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си.

Чу се шум от отваряне на вратата и двамата полицаи погледнаха натам. През това време Иван Тодорин удари няколко пъти главата си в масата, от носа му потече кръв и той се развика:

- Помощ! Убиват ме!

В стаята влезе възрастен мъж, облечен в костюм.

- Адвокат Ивайло Цонев - представи се влезлият мъж. - Представлявам господин Иван Тодорин. Защо провеждате разпит в отсъствието на адвокат? - започна веднага той. -Виждам, че сте упражнили полицейско насилие, което ще бъде отразено в последвалия процес... Признанията, изтръгнати от моя клиент, ще бъдат невалидни в съда...