Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 151

- Много е самотна, горката... - прошепна санитарката.

- Никой ли не я посещава? - изненада се Еми.

- Не съм видяла - притесни се санитарката. - Може да не съм била на смяна...

Журналистката плахо почука и влезе в стаята, където лекуваха Камелия Аврамова. Първо зърна уплашения поглед на директорката, после обхвана с бърз поглед цялата стая и усети, че омразата й към нея изчезна, сякаш никога не е съществувала. Жената в болничното легло изглеждаше старица, въпреки прорасналите кестеняви коси. Лицето й без грим бе ужасно - две дълбоки бръчки се спускаха отстрани на устните й, вертикална линия се бе оформила над отдавна неоформените й вежди, а в очите й липсваше живинка. И преди директорката бе гърчава, но отслабването й сега бе толкова видимо, че Еми се уплаши.

- Да злорадстваш ли дойде? - попита с дрезгав глас Камелия, а после се прокашля, за да прочисти гласа си.

Еми само поклати глава и приседна в ъгъла на леглото, без да очаква покана. Камелия извъртя главата си към прозореца.

- Как си? - тихо попита Еми.

- Не виждаш ли?

- Никой ли не те посещава?

- Забранила съм им - отвърна тихо директорката, а после продължи с по-груб тон: - За какво си дошла?

- Евлоги Аладжов е невинен.

Камелия Аврамова само сви устни, а Еми започна да разказва от самото начало. Когато стигна до подпалването на водата във ваната, директорката вече се обърна към нея.

- Не вярвам - успя да промълви Камелия. - Как ще пламне водата?

- Не разбрах точно, но наистина става...

Еми с ентусиазъм разказа събитията от изминалата нощ и залавянето на престъпника.

- Какво?! - изуми се Камелия. - Той?

Журналистката само кимна.

- В деня на пожара ме посети в кабинета... - сети се Камелия Аврамова. - Някакъв незначителен повод и не му обърнах особено внимание... Но тогава... - неволно изрече жената и замълча.

- Какво? - с неприкрито любопитство попита Еми.

- Страх ме е от него... - разтрепера се Камелия. - Имаш ли цигара?

- И още нещо имам - отговори Еми и извади от покупките плоска бутилчица с уиски.

- Всички ли вече знаят? - промълви отчаяно потрошената жена.

Еми не отговори, а стана и заключи вратата на болничната стая. После открехна леко един от прозорците, запали цигара и я поднесе към устните на Камелия. Тя дръпна силно и се закашля.

- По-бавно - изрече журналистката. - Отдавна не си пушила...

- Откакто съм тук- прошепна Камелия и отново си дръпна от цигарата. - Дай една глътка! - и добави: - Моля те!

- А лекарствата, които вземаш?

Камелия се опита да повдигне рамене, но само изохка. Еми поднесе бутилката към устните на зажаднялата жена, която отпи голяма глътка, повтори и едва тогава отново се отпусна върху възглавницата.

- Майната му на всичко! - изрече директорката и се разплака. - На кого му пука за мен!

- Глупости не ми се слушат! - скара й се Еми и отново поднесе бутилката към устните на болната.

- Защо го правиш? Защо дойде? Аз бях ужасна към теб...

- Не знам - призна си журналистката. Помълча малко и неочаквано попита: - От кого те е страх?