Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 150

- Къде е тогава спринцовката? - сети се комисарят.

- Намерете си я сами.

- Изтървал сте я в гората, докато бягахте - досети се Радо.

- Умно е момчето - усмихна му се престъпникът. - Ще те надмине, Мишена...

Комисарят се усмихна на колегата си и дори му смигна. После няколко минути мълча, сякаш не знаеше какъв въпрос повече да зададе. През това време убиецът отпусна тялото си, леко се изхлузи надолу по стола и протегна краката си напред, като ги кръстоса под масата. На няколко пъти погледна към вратата.

134

 Илия остави Еми пред дома й и реши да направи няколко курса под предлог, че вече не може да заспи. Всъщност историята за нощните събития го изгаряше отвътре и той искаше да я сподели по-бързо с колегите си от нощната смяна. После щеше да изчака и колегите от дневната...

Еми писа, чете, поправя и пак писа чак до сутринта. За разлика от предишните й репортажи, в които малкото факти бяха преплетени с чудновати хипотези, резултат от шеметното й въображение, сега фактите преобладаваха. А обстоятелството, че тя бе свидетел на описаните събития, придаваше не само достоверност на материалите, но и висока доза емоционалност, която се харесваше на читателите и ги правеше съпричастни към описаните събития.

Ако трябваше да бъде честна, преиначи само един факт - желанието на Мишената да я удуши и храбрата намеса на Илия, който я защити не само с думи, но и с тяло, като попречи на комисаря да стигне до любимата му. В репортажа си написа как полицията й е връчила благодарствено писмо за навременната помощ, резултат от задълбочено журналистическо разследване.

А и какво толкова е направила? Да бяха я предупредили за полицейската акция... Тя искаше само да помогне, за да предотврати една трагедия... Щяла да провали акцията... Ами ако Оги беше пламнал? Точно нейните викове може да са изплашили престъпника... В крайна сметка нали го хванаха? Пострадали няма, всички са живи и здрави.

Е, не всички... Неволно се сети за Камелия Аврамова. Защо да не я да посети в болницата? Някак отвътре й дойде... Дали да не й натрие носа, като й каже кой е истинският виновник за потрошаването й? Да й покаже, че е сбъркала, като съзнателно натопи Оги... А после със злорадство ще наблюдава реакцията й... Май кръвожадността й бе рязко намаляла... И все пак...

Еми се обади на Илия, който пристигна само след три минути.

- Къде? - провикна се той, когато я видя да излиза през външната врата.

- В болницата.

- При кого? - разтревожено попита шофьорът.

- При една бивша приятелка...

- Защо тогава отиваш с празни ръце? - учуди се той и спря рязко до хранителния магазин на ъгъла. Купи й нещо!

Еми се поколеба, защото не бе подходящ моментът, за да изяснява на Илия сложните си взаимотношения с Камелия. Въпреки това хлътна в магазина и щедро напазарува. Когато отново се пъхна в автомобила, Илия каза:

- Надълго говорихме с колегите... Само едно не разбрахме кой идиот пусна слуховете за сатанинската секта, та подлуди града?

- Друг път ще ти кажа - обеща жената.

От една сергия Еми купи поувяхнала хризантема, махна с ръка на любимия си и влезе в болницата. В ортопедичното отделение спря една санитарка, която й посочи с ръка стаята.