Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 15

- Едва ли някой турист е стоял около дървото с часове - отговори младият мъж. - Седемнайсет фаса преброих.

- Прав си. Но как тогава убиецът е подпалил кръста?

12

 - Не си забравил, нали? — попита от вратата Асен, без да влиза в ателието.

Асен Десподов бе висок, със светлокестенява коса и синьозелени очи, прикрити зад очилата му - модерни, но не и маркови. Изявен математик още в началния курс, той завърши финанси и започна работа в една банка. От две години бе женен, което разреди чувствително срещите му с Оги и Никола в ателието. Съпругата на банкера - Мери, не понасяше ергенските запои в ателието.

Асен Десподов и Никола Угаров бяха не само съученици, но и съседи живееха в двуетажна кооперация до храма „Свето Успение Богородично“. От другата страна на църквата бе домът на художника. Пространството около храма бе мястото на детските им игри. Двамата бяха с четири години по-големи от Оги и някак неусетно поеха закрилата над по-малкото момче. Може би защото Оги странеше от всички, бе мълчалив и отнесен, не отговаряше на закачките на другите хлапета, дори не се включваше в игрите им. Понякога така дразнещо се взираше в тях, сякаш искаше да проникне в мислите им. А после започна да рисува и отнесеността му се засили. Но поне престана да ги гледа с онзи вторачен поглед.

- Какво? - разсеяно отвърна Оги на приятеля си.

- Днес сменям цифрата на годините си.

- Тридесет - досети се художникът.

- Навлизам в зрелостта, от която ти си така далеч... -въздъхна престорено банкерът.

- Да си жив и здрав! - остави четката Оги и разпери ръце към приятеля си. - Прегръщам те от разстояние.

- Аз и не искам отблизо... - каза Асен, но влезе в ателието и нетърпеливо добави: - Дръпни се да видя!

- Не е готова още - застана пред платното Оги.

- Днес имам празник... - бавно изрече Асен. - Не го разваляй!

- Този път не мога да ти откажа.

Художникът се дръпна от статива и започна да почиства четките. Асен разгледа отдалеч картината, после се приближи, отново се отдалечи и с категоричен тон заяви:

- Готова е.

- Не знам - неуверено изрече Оги.

- Ще изсушиш цветовете, ако продължаваш - произнесе убедително Асен, после прибави: - Невероятна е!

- Мислиш ли? - несигурно попита художникът.

- Ставаш все по-добър... Старецът е чудесен типаж. Напомня ми за подобен образ на Йеронимус Бош...

- Точно това се страчувам! - мъчително произнесе приятелят му.

- Не те разбирам - озадачено го погледна Асен.

- Страх ме е, че плагиатствам... Видял съм го някъде, а после го рисувам върху платното - отчаяно продължи Оги.

- Защо ли ти казах! - ядоса се Асен Десподов. - При Бош старецът е скрит в дънер, при теб дори излъчването е друго... настоятелно изрече той. После възхитено продължи: - Невероятно усет за пространство! Дори детайлите са символно натоварени - бягащите от светлината...

- Бягащите от истината...

- Добре съгласи се бързо приятелят му. Бягащите от истината прилепи, плъхове, хора... Крият се по ъглите, там, където е мракът... А старецът е доволен от топлината, която е получил чрез пламъка на свещта... Откраднал е част от истината...