Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 15
Лора Лазар
- Едва ли някой турист е стоял около дървото с часове - отговори младият мъж. - Седемнайсет фаса преброих.
- Прав си. Но как тогава убиецът е подпалил кръста?
12
- Не си забравил, нали? — попита от вратата Асен, без да влиза в ателието.
Асен Десподов бе висок, със светлокестенява коса и синьозелени очи, прикрити зад очилата му - модерни, но не и маркови. Изявен математик още в началния курс, той завърши финанси и започна работа в една банка. От две години бе женен, което разреди чувствително срещите му с Оги и Никола в ателието. Съпругата на банкера - Мери, не понасяше ергенските запои в ателието.
Асен Десподов и Никола Угаров бяха не само съученици, но и съседи живееха в двуетажна кооперация до храма „Свето Успение Богородично“. От другата страна на църквата бе домът на художника. Пространството около храма бе мястото на детските им игри. Двамата бяха с четири години по-големи от Оги и някак неусетно поеха закрилата над по-малкото момче. Може би защото Оги странеше от всички, бе мълчалив и отнесен, не отговаряше на закачките на другите хлапета, дори не се включваше в игрите им. Понякога така дразнещо се взираше в тях, сякаш искаше да проникне в мислите им. А после започна да рисува и отнесеността му се засили. Но поне престана да ги гледа с онзи вторачен поглед.
- Какво? - разсеяно отвърна Оги на приятеля си.
- Днес сменям цифрата на годините си.
- Тридесет - досети се художникът.
- Навлизам в зрелостта, от която ти си така далеч... -въздъхна престорено банкерът.
- Да си жив и здрав! - остави четката Оги и разпери ръце към приятеля си. - Прегръщам те от разстояние.
- Аз и не искам отблизо... - каза Асен, но влезе в ателието и нетърпеливо добави: - Дръпни се да видя!
- Не е готова още - застана пред платното Оги.
- Днес имам празник... - бавно изрече Асен. - Не го разваляй!
- Този път не мога да ти откажа.
Художникът се дръпна от статива и започна да почиства четките. Асен разгледа отдалеч картината, после се приближи, отново се отдалечи и с категоричен тон заяви:
- Готова е.
- Не знам - неуверено изрече Оги.
- Ще изсушиш цветовете, ако продължаваш - произнесе убедително Асен, после прибави: - Невероятна е!
- Мислиш ли? - несигурно попита художникът.
- Ставаш все по-добър... Старецът е чудесен типаж. Напомня ми за подобен образ на Йеронимус Бош...
- Точно това се страчувам! - мъчително произнесе приятелят му.
- Не те разбирам - озадачено го погледна Асен.
- Страх ме е, че плагиатствам... Видял съм го някъде, а после го рисувам върху платното - отчаяно продължи Оги.
- Защо ли ти казах! - ядоса се Асен Десподов. - При Бош старецът е скрит в дънер, при теб дори излъчването е друго... настоятелно изрече той. После възхитено продължи: - Невероятно усет за пространство! Дори детайлите са символно натоварени - бягащите от светлината...
- Бягащите от истината...
- Добре съгласи се бързо приятелят му. Бягащите от истината прилепи, плъхове, хора... Крият се по ъглите, там, където е мракът... А старецът е доволен от топлината, която е получил чрез пламъка на свещта... Откраднал е част от истината...