Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 138

- Жив и здрав! Важното е, че си жив и здрав! Майната му на убиеца! Ще го хванем, ще видиш!

- Аз вече го направих - изпъчи гърди напред младият полицай.

- Какво?

- Закачих го с белезниците на един клон...

- Да вървим! - нареди с ръка на останалите си колеги комисарят. - Ами ако се счупи клона?

- Здрав е, надявам се... - за първи път се притесни младият полицай.

- Кой е?

- Ще видиш...

- Юнако - закани се Мишената, а после прегърна през рамо партньора си. - Чакай! - спря рязко той. - Каква е тази торба на рамото ти? Убоде ме нещо...

- Стрели - отговори младият мъж. - Лък и стрели... Първобитно, но ефикасно оръжие, използвано от индианците...

- Искаш да кажеш, че е щял да подпали кръста с горяща стрела? - досети се Донов.

- Скрит в гората... Пускаш летящата стрела и... всичко пламва! Няма как да те видят от шосето... набързо изговори всичко младият мъж.

- Къде е този мръсник?

- На същото място...

- До онова дърво с фасовете ли? - досети се Донов

- Когато ти пусна ракетата, той побягна право към мен. Повтаря се, както при първото огнено разпятие.

- И слава богу, че се повтаря!

- Служебният бус на механа „Архитекта“ е паркиран на следващия завой - обясни Радо. - Оттам се ориентирах за правилната посока.

- Юнако, ще те черпя!

- Няма да забравя!

Светлината от прожектора им позволи да вървят по-бързо. Мишената забеляза отдалеч убиеца и някак разочаровано прошепна:

- Този ли?

- Със сигурност. Нямаше друг наоколо.

125

 - Какво му е, докторе? - провикна се Мишената.

Дежурният лекар тъкмо излизаше от стаята, в която бе настанен Евлоги Аладжов и се насочи към тях.

- Моля ви! - тихо каза лекарят.

Зад него вратата се отвори повторно, а от нея надзърна беловлас старец.

- Скрий се вътре бе, мушморок! - подхвърли комисарят и човекът бързо изчезна.

- Болните спят - уморено изрече докторът. - Говорете тихо!

- И аз искам да спя, но не мога отвърна му комисарят.

- Вземете от опиатите на пациента, който докарахте -предложи им медикът.

- Надрусан ли е? - реагира първи Радо.

- Алкохол и дрога - гнусливо произнесе докторът. - Отчайваща комбинация!

- Само това? - недоверчиво попита комисарят.

- Да. Няма изгаряния и не е за нашето отделение.

- Не го местете сега! - нареди Донов.

- Ще го оставим да се наспи тогава - начумери се докторът. - Утре ще е махмурлия целия ден, а после може да повтори комбинацията... Явно отскоро е наркоман, защото общото му здравословно състояние е добро.

- Какъв е видът на наркотика?

- Не мога точно да преценя, но са успокоителни вещества... Не е мръднал, откакто го докарахте!

- Викай Гатев! - обърна се Мишената към партньора си. После попита лекаря: - Кога ще можем да го разпитаме?

- Изчакайте поне до сутринта! - ядосано отговори той и се отдалечи по коридора.

- Много е крив бе! - промърмори комисарят. - Да не би само той да работи през нощта!

- Гатев ни чака в лабораторията - каза Радо, след като затвори телефона.

- Не е ли при колегите в склада?