Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 138
Лора Лазар
- Жив и здрав! Важното е, че си жив и здрав! Майната му на убиеца! Ще го хванем, ще видиш!
- Аз вече го направих - изпъчи гърди напред младият полицай.
- Какво?
- Закачих го с белезниците на един клон...
- Да вървим! - нареди с ръка на останалите си колеги комисарят. - Ами ако се счупи клона?
- Здрав е, надявам се... - за първи път се притесни младият полицай.
- Кой е?
- Ще видиш...
- Юнако - закани се Мишената, а после прегърна през рамо партньора си. - Чакай! - спря рязко той. - Каква е тази торба на рамото ти? Убоде ме нещо...
- Стрели - отговори младият мъж. - Лък и стрели... Първобитно, но ефикасно оръжие, използвано от индианците...
- Искаш да кажеш, че е щял да подпали кръста с горяща стрела? - досети се Донов.
- Скрит в гората... Пускаш летящата стрела и... всичко пламва! Няма как да те видят от шосето... набързо изговори всичко младият мъж.
- Къде е този мръсник?
- На същото място...
- До онова дърво с фасовете ли? - досети се Донов
- Когато ти пусна ракетата, той побягна право към мен. Повтаря се, както при първото огнено разпятие.
- И слава богу, че се повтаря!
- Служебният бус на механа „Архитекта“ е паркиран на следващия завой - обясни Радо. - Оттам се ориентирах за правилната посока.
- Юнако, ще те черпя!
- Няма да забравя!
Светлината от прожектора им позволи да вървят по-бързо. Мишената забеляза отдалеч убиеца и някак разочаровано прошепна:
- Този ли?
- Със сигурност. Нямаше друг наоколо.
125
- Какво му е, докторе? - провикна се Мишената.
Дежурният лекар тъкмо излизаше от стаята, в която бе настанен Евлоги Аладжов и се насочи към тях.
- Моля ви! - тихо каза лекарят.
Зад него вратата се отвори повторно, а от нея надзърна беловлас старец.
- Скрий се вътре бе, мушморок! - подхвърли комисарят и човекът бързо изчезна.
- Болните спят - уморено изрече докторът. - Говорете тихо!
- И аз искам да спя, но не мога отвърна му комисарят.
- Вземете от опиатите на пациента, който докарахте -предложи им медикът.
- Надрусан ли е? - реагира първи Радо.
- Алкохол и дрога - гнусливо произнесе докторът. - Отчайваща комбинация!
- Само това? - недоверчиво попита комисарят.
- Да. Няма изгаряния и не е за нашето отделение.
- Не го местете сега! - нареди Донов.
- Ще го оставим да се наспи тогава - начумери се докторът. - Утре ще е махмурлия целия ден, а после може да повтори комбинацията... Явно отскоро е наркоман, защото общото му здравословно състояние е добро.
- Какъв е видът на наркотика?
- Не мога точно да преценя, но са успокоителни вещества... Не е мръднал, откакто го докарахте!
- Викай Гатев! - обърна се Мишената към партньора си. После попита лекаря: - Кога ще можем да го разпитаме?
- Изчакайте поне до сутринта! - ядосано отговори той и се отдалечи по коридора.
- Много е крив бе! - промърмори комисарят. - Да не би само той да работи през нощта!
- Гатев ни чака в лабораторията - каза Радо, след като затвори телефона.
- Не е ли при колегите в склада?