Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 115

- Да.

- До Голямата църква, а?

- Там.

- Снощи трябваше да возя един луд до там - каза шофьорът. Къде си пострадала?

- Изгорих се на една свещ - излъга Еми.

- Говори се, че върлува дяволска секта из града - продължи Илия Терзиев. - Да не си от тях?

- Опазил ме бог! - отрече бързо жената.

- Затова си мисля... Да няма сатанински купони в храма?

- Не знам да има - отвърна бързо Еми, защото позна в думите на шофьора собствените си измишльотини. Затова веднага попита: - А ти да си чул за пожар някъде?

- Снощи беше.

- Къде? - обърна се към него тя.

- В циганската махала... А после качих един луд художник...

Еми извади диктофона, пусна го и каза:

- Моля те, дай ми информация!

Шофьорът с ентусиазъм започна да разказва, но след няколко минути стигнаха до дома на Еми.

- Ще влезеш ли? - покани го тя.

- Какво ще каже мъжът ти? - надзърна навътре таксиджията.

- Няма такъв - с усмивка му отвърна Еми. - А ако те види жена ти?

- Все ми е тая - махна с ръка мъжът. - Заряза ме преди четири години...

Илия Терзиев смело последва Еми. Тя го покани в хола, като му посочи дивана. Щеше да седне до него на фотьойла.

- Ще продължим с интервюто - каза журналистката, която все още беше права. - Искаш ли кафе?

- После - неопределено изрече той. - Къде ще го публикуват?

- Ще ти се обадя, когато излезе.

Преди да седне срещу госта, Еми по навик погледна през прозореца и ахна.

- Ела бързо! - извика тя към таксиджията.

Мъжът се приближи и каза:

- Този е - потвърди Илия. - Какво е правил на гробищата? Да не е член на дяволската секта?

- Трябва да се обадя в полицията сети се жената.

- И аз им обещах - изрече шофьорът.

Еми бе по-бърза. Тя чу гласа на младият полицай и каза:

- Мога ли да говоря с Мишената?

- Няма го в момента. Случило ли се е нещо?

- Оги минава покрай нас! - изкрещя възбудено журналистката.

- Какво прави Аладжов? - не я разбра Радо.

- Минава по нашата улица...

- Гледа ли към къщата? Приближава ли се към вас? Заплашва ли ви? Говори ли нещо? - изстреля въпросите си полицаят.

- Не - тъжно изрече жената. - Просто го видях да минава покрай нас...

- Как ви се стори? Изглеждаше ли пиян или дрогиран? -продължи с въпросите Радо.

- Не знам. От прозореца го видях...

- Благодаря за информацията - учтиво й каза той и затвори.

- Не го издирват - разочаровано каза Еми и погледна към Илия Терзиев. - А сега започни отначало! - и отново включи диктофона на запис.

104

 Към обяд Мишената пресрещна професора, който слезе от междуградския автобус. Димо Чолев преподаваше живопис на студенти в университета на съседния областен град. Комисарят бе уговорил предварително срещата по телефона.

- Толкова ли е спешно? - попита професорът, след като се поздравиха.

- Знае ли човек...

- Пеша ли? - огледа се Чолев, но не откри полицейски автомобил пред автогарата.

- Ако се пъхнеш в служебния автомобил, до вечерта всички в града ще приказват, че си арестуван.

- Чак пък толкова! - засмя се професорът.

- Да пробваме ли? - Мишената му показа паркирания отсреща автомобил.

- По-добре да пийнем по една бира - предложи Чолев и се насочи към барчето на автогарата.