Читать «Огненото разпятие» онлайн - страница 106
Лора Лазар
- Има оплакване срещу теб.
- Бързам - отговори комисарят и заобиколи директора.
- Не те ли интересува от кого е?
- Не ми пука! - извика Мишената, но без да се обръща назад. - Ако ще папата да се жалва!
- Шефе, по-спокойно - прошепна Радо.
- Аз съм спокоен - изрече Донов, отвори парадната врата на полицията и се залепи за автомата за кафе. - Дай стотинки!
Радо подаде няколко монети на шефа си и продължи шепнешком:
- Знаеш, че Панайотов е отмъстителен човек...
- Ще го изтърпя до следващите избори!
- Важното е...
- Ще ме изтърпи и той! - досети се Мишената.
С чашките кафе тръгнаха към болницата. На първия етаж Радо предложи:
- Да вземем асансьора...
- Аз съм млад, ще вървя пеша избърбори комисарят. - Ти ако искаш...
- Ако Еми Месиянска се разхожда по етажите? - подхвърли небрежно колегата му.
- Викай асансьора! - заповяда Мишената, глътна кафето и хвърли празната чашка в лопатката на преминаващ покрай тях санитар.
В стаята на Камелия Аврамова ги чакаше едър, представителен мъж, облечен в костюм. Върху стола до леглото бе преметнат светлосив шлифер. Той видя чашката с кафе в ръцете на Радо и каза:
- Кафе... А аз докога да ви чакам?
- Не сме си уговаряли среща - нехайно отговори Мишената.
- Аз съм Йосиф Аврамов - каза мъжът, но не подаде ръка.
- Чувал съм те някъде... - спокойно изрече комисарят, седна на леглото на Камелия Аврамова и я попита:
- Защо искаш да ни видиш?
- Той... - прошепна тя и посочи с поглед към мъжа.
Жената се бе променила до неузнаваемост - изглеждаше още по-слаба, бръчките по лицето й рязко се бяха увеличили, дори пламъкът в очите й бе изчезнал. От време на време тялото й потръпваше, сякаш й е студено. Пред тях лелееше една съсипана жена, изгаряна от алкохолен и никотинов глад.
- Аз ви повиках обади се Аврамов.
- Имаш ли нещо ново да ми кажеш? - обърна се комисарят към жената.
- Не - прошепна е усилие Камелия Аврамова.
- Да си ходим тогава! - стана Мишената. - Нямам време за празни приказки.
- Кога ще арестувате онзи престъпник? - разкрещя се неочаквано Аврамов. Повече от седмица мина, а вие си почивате! С кафенца се разхождате насам-натам!
- Страхотен спа-център е полицията - с привиден ентусиазъм изрече комисарят. - Искаш ли да ме заместиш?
- Няма да съм аз... Но и ти ще си ходиш! - закани се съпругът на директорката.
- Тръгвам си вече - невъзмутимо изрече Мишената и излезе от стаята, последван от Радо.
По коридора младият полицай попита тихо:
- Шефе, кой беше тоя?
- Йосиф Аврамов, строителен предприемач - отговори Донов. Говори се, че е женкар, харесва млади момичета... Миналата година се чу за някакъв педофилски скандал с него, но случаят дори не стигна до нас. Явно в момента е останал на сухо и му е избила чивията.
- Не се учудвам, че жена му пие...
- Но явно той не знае - отбеляза комисарят и бързо допълни: - Може и да е наясно, но да не му пука!
- Защо мислиш така? - изненада се младият полицай.