Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 74

Ахмед Юмит

Но не, не могат да ме пипнат с това. Няма нито свидетел, нито улика, нито оръдие на убийството... А и всички знаеха, че връзката ни с Нюзхет приключи преди години. Много важно е, че не съм говорил за това. Остава опасната за ума теза на интересуващия се от история главен комисар. Но и той самият не е убеден в правотата си. Комуто и да каже, ще се скъса от смях...

Бях стигнал средата на стълбището на Бог знае кой етаж. Не можех да дишам, бях се задъхал. Как само като коза изкачвах по две, по три наведнъж тези стъпала, когато дойдохме с баща ми да се запиша в университета... Нищо подобно, тогава бях едър и набит младеж и бях плувнал в пот. А авторитетният глас на татко кънтеше в ушите ми.

„Нагоре, нагоре, тук не ти е мястото / Не стига само да се родиш.“

Ето на, издигнах се, станах професор в университета, който завърших. Имаше ли още нещо? Имаше! Да бъдеш Нюзхет... Да бъдеш професор не само в този университет, а във всички университети по света... Да подскачаш като коза по стръмните стълби на световните университети... И да вкусиш от невероятната самота на звездния миг... Да загърбиш много неща, за да стигнеш върха... Да умреш и да убиеш... Не, това е прекалено. Кого е убила Нюзхет? Никого, или поне аз не знам, но снощи беше жестоко убита от онзи, който я смяташе за целта в живота си. Защото клеветяла султан Мехмед Завоевателя. Пак стигнах до същото. Пак от пусто в празно... Не, господа, не, госпожо Нюзхет, Завоевателя не е убил баща си. Не Завоевателя, Мехмед II... Както и да е, младият принц не е извършил това... Казвам го, но не си ли го помислих по едно време? Не ми ли дойде наум също като на него? Не ме ли зачовърка вероятността възприетите като заговор думи да се окажат истина?

„Да провалим заговора на Запада срещу родината ни!“

Сепнах се, като видях закачения на стената плакат на някаква младежка организация. Дишането ми се регулира и отново заизкачвах виждащите ми се като египетски пирамиди стълби. „Нагоре, нагоре, тук не ти е мястото...“ Изкачвах се, но можех да го направя единствено вкопчен в перилата...

Да, Patricide при османците... Завоевателя и отцеубийството... Проектът на века... Подписан от професор доктор Нюзхет Йозген... „За тезата на века имаме удоволствието от името на Шведската кралска академия да Ви удостоим тази година с Нобелова награда...“ Стоп, стоп... Май за история не се дава Нобелова награда... А и не е сигурно, че Нюзхет е разработвала такава теза... За мен е сигурно. Очевидно Нюзхет е разработвала нещо. Единствената ми любов едва ли би подготвяла нещо толкова изтъркано, разработвано хиляди пъти, направо баято. Явно е намерила нещо потресаващо. Потресаващо. Какво може да бъде по-потресаващо от убийството на султан? Но на кой султан?

„Намерената на местопрестъплението информация сочи Мурад II.“

Виж ти, това го забеляза дори обикновен полицай. Тоест налице е такава разработка. Тогава наистина съм в беда. От високия таван на университета ми се причу гласа на агресивния мъж в огледалото.