Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 292
Ахмед Юмит
- Ало?
- Ало, бате Мющак, здравей.
Лепкав, лицемерен глас. Собственикът на деликатесния магазин Адем Дилли...
- Как сте, бате? Надявам се, че сте добре. Не се притеснявайте, полицаите напуснаха блока „Сахтиян“. Опасността премина засега... Викам, нека да се видим. Да поговорим по онези въпроси... Имам нужда от малко мангизи, бате. Не много, двайсет и пет хиляди стигат. Може и да не е наведнъж. Да направим две вноски.
Макар да не казах друго освен ало, Адем Дилли говореше ли, говореше, не издържах и натиснах бутона... Продължително, докато затворя напълно. Докато угасне светлината на дисплея. Усетих дълбок покой. Онова временно спокойствие, което беше достатъчно за приелия вината си човек, докато се събуди съвестта му...
48
Когато тътрейки уморените от влаченето на съсипаното ми тяло крака влязох през неприветливия вход на полицейското управление, вече се смрачаваше. Тихо застанах в края на опашката от шест души пред детектора на металната врата като победен и приел лошата си участ. Но кой знае защо дежурният ме беше проследил. Срещнах погледа му, обръщайки неволно глава. След моментно колебание се изправи насреща ми смръщен, с подозрително изражение и огромна заредена пушка.
- Ти!
Сякаш не ми стигаха собствените неволи, та и този ревностен полицай. Направих се на ударен и огледах останалите.
- Не, не, ти... На теб говоря.
Тогава всички погледи се насочиха към мен. С дулото на пушката посочи куфара ми.
- Какво е това?
Във втренчените върху ми погледи се появи силна тревога. „Да не би в малкия куфар на тоя едър мъж да има бомба, която ще взриви всички ни?“ А аз се свих от срам. Ами ако поискаше да го отворя... Ако бях принуден да извадя бельото си пред непознати... Фланелки от чиста вълна, дълги долни гащи, дебели чорапи...
- Лични вещи... - промърморих. - Необходими дрехи.
- Вътре ли?
Не ме разбираше, съмнението в очите му прерасна в гняв и насочи дулото към мен. Ситуацията ставаше все по-сложна.
- Отивам при главен комисар Невзат - рекох, опитвайки се да изтъкна, че не съм опасен. - Той ме познава.
Не можеше да реши, сякаш беше изправен пред сложен математически ребус.
- Защо искаш да се видиш с главния комисар?
В никакъв случай не можех да кажа пред толкова много хора: „Дойдох да си призная вината. Ще му кажа, че съм убил любимата си.“
- За да му дам информация по едно криминално разследване.
Май започваше да ми вярва.
- Добре - и посочи с дулото сканиращото устройство отпред. - Остави куфара там.
Незабавно изпълних нареждането.
- Сега вдигни ръце... Обърни се... Да, точно така...
Грешах, още не ми вярваше. Явно беше добър полицай и от пръв поглед беше разбрал, че съм убиец с окървавени ръце. Опипа ме от горе до долу; когато не откри нищо подобно на оръжие, отправи въпросителен поглед към колежката си пред скенера.
- Чист е - промърмори отегчено полицайката. - В куфара има само дрехи.
