Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 291

„Къде е Нюзхет?“

Не се разбра аз ли попитах или другият, но тонът беше остър като нож и пълен с омраза.

„Къде е Нюзхет?“

Оптимизмът изчезна от лицето на жената... Гръдта и започна да се издига и спада, обзе я паника.

„Нюзхет... Аз съм Нюзхет...“

„Не! - изгърмя глас. - Ти не си Нюзхет... Къде е моята любима?“, попита заплашително...

В тона му се долавяше по-скоро безпомощност, отколкото гняв, като вопъл на плачещ... Като неволния вопъл на влюбен на ръба на лудостта, глас, превърнат в остро оръжие.

„Какво направи с Нюзхет?“

Прежълтялото лице на жената, треперещите и ръце, уплашено примигващите сини очи, леко увисналата челюст... Внезапното изправяне, може би решила да побегне... Случилото се, докато мигнеш с очи... Плъзналата се към джоба ръка на изправения до мен мъж... Опарилият очите ми блясък. Малката светкавица в пространството. Наполовина изреченото възражение... Стонът на прекършено старо цвете... Изпускането през гръкляна на последния дъх от белите дробове. Само едно „Ах“. После тишина, неподвижност, дълбок покой. Непознатата жена, застинала като статуя в креслото с цвят на шампанско... Уголемените от ужас сини очи, повтарящи въпроса: „Как можа да ми сториш това, Мющак?“

И сетне Мющак от огледалото... Ококорените от ужас кафяви очи на облегнатия до леглото мъж, припомнил си стореното през онези мрачни часове... Последният безнадежден гърч на нещастника, отново проумял известната от самото начало истина, за когото вече няма спасение, изчерпани са всички оправдания и не му остава друго, освен да погледне в очите убиеца в себе си...

И тогава зазвъня телефонът... От джоба на якето, приглушено, настойчиво, безспир... Невзат? За да каже „Пригответе се, идваме да ви арестуваме“? Да не вдигна ли? Можех ли да избягам? Нямаше смисъл да продължавам изтезанието. Съвзех се и станах от леглото. Извадих телефона от джоба. Не, това не беше Невзат. Той ще се обади рано или късно. Нямаше защо да се успокоявам. Както казва прочутият Шекспиров герой: „Мак-бет уби покоя...“ Не, там се казва „закла съня“. Убилият покоя бях аз... „Мющак уби покоя.“ Ще бъде доста трудно да си го възвърна... Какво ти трудно, направо невъзможно. Погледнах дисплея на телефона. Непознат номер... Вдигнах.