Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 265

По лицето му премина облак. Но Невзат не беше от хората, вземащи интуитивни решения.

- И само заради това не можем да смятаме Исхак паша за убиец на Завоевателя, нали? - измърмори. - Освен това е изключително трудно везирът сам да извърши покушение срещу султана, при това срещу най-силния османски падишах...

Казаното съдържаше две ключови думи.

- Сам... - погледнах го в очите и попитах. - Искате да кажете, че Исхак паша не е бил сам?

Отново пусна известната си усмивка.

- Май си разменихме ролите. Ще прощавате, професор Мющак, но тук аз задавам въпросите, а вие отговаряте.

Щях да се направя на засегнат от шегата, но гласът ми излезе по-силен от необходимото.

- Да не ми напомняте, че съм заподозрян?

Усмивката по лицето му се стопи. Как бързо ставаше сериозен този човек!

- Доколкото си спомням, никога не сме ви казвали, че сте заподозрян. Защото нямаме никакви улики, но ако съвестта ви подсказва друго, то...

Какво пък значеше сега това? Да не би да знаеха всичко и да ме подтикваха към самопризнания? Не, Невзат нямаше такова намерение. Аз, тъпакът, го предизвиках безсмислено. Без никаква нужда си вкарвах автогол...

- Не, погрешно ме разбрахте - опитах да замажа грешката си. - Шегувам се. Ами разговорът май се превърна в игра... Ако искате, да спрем..

Изобщо не ми обърна внимание и категорично завъртя глава.

- Напротив, да продължим... Пред очите ми се появяват все нови и нови неща...

Айдеее, пак се промени отведнъж. И без помен от предишната студенина запита с интерес:

- Какво е станало след потушаването на бунта?

Е, щом нямаше проблем, продължих да разказвам:

- След убийството на великия везир, Исхак паша, без да дочака принцовете, обявил сина на Баязид II - Коркут - за регент. В това най-много му помогнали, разбира се, Синан паша и еничарите. Нека добавя нещо важно. В армията си Баязид II имал двама зетьове. Така че очевидно е имал подкрепата на войската. А силният командир Гедик Ахмед паша, подкрепящ Джем султан, бил в Отранто. Баязид II бил подкрепян не само от армията, но и от духовенството. Халвети шейхи Мухиддин

Мехмед бил на поклонение преди смъртта на Завоевателя. Преди да потегли, казал на Баязид: „Силни ми принце, надявам се да Ви заваря на трона, като се върна.“ Точно така и станало. И когато се възкачил на трона, Баязид не забравил да възнагради шейха за доброто предсказание.

- Да не би в заговора да са участвали и духовници?

- Ако е имало такъв, естествено - и като изказах съмнението си, изрекох нещо, което щеше много да го изненада. - Може да се каже, че не само духовенството, но и голям кръг хора вече са били недоволни от султана. Противно на приетото, в края на управлението си Завоевателя не е бил обичан от някои среди. За да осъществи мечтата си за огромна империя, са били нужни и много разходи. Изисквали са ги нескончаемите походи и необходимостта от винаги силна армия. Силната армия означава големи финансови ресурси. Икономическите мерки, предприети от Завоевателя, за да ги набави, са подклаждали недоволството в страната. Отливането на нови сребърни монети девалвирало стойността на парите в населението. Освен това експроприирането на имотите на заможните семейства и притежаваните от тях като фондации територии довело до обтягане на отношенията както с притежателите на имоти, така и с духовниците, собственици на ислямски фондации. Друга причина за недоволство била повишаването на данъците. И, естествено, еничарите... Тези професионални бойци, чиято численост непрекъснато растяла, били недоволни от падишаха заради намаляването на приходите им. И така може да се тълкува бунтът след смъртта на Завоевателя и убийството на караманския Мехмед паша. Но както и да е... Да се върнем към историята.