Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 183

Тахир Хакъ беше притеснен, като че ли той губеше битката, а приятелят му от детство Бахри не го остави на мира.

- Естествено, те са били опитни морски вълци - в мощния му глас се долавяше разочарованието на запалянко, чийто отбор губи мача. - И нашите били победени...

- Но нашият амбициозен султан не се отказал веднага -опита се професорът да успокои приятеля си. - Младият Мехмед не е бил владетел, който лесно би се разстроил. Оттеглил се в султанската шатра, която се червенеела като мак срещу стените. Привикал верните си люде и анализирали причините за загубата. Резултатът доказал, че имат нужда от оръдие, което да унищожи неприятелските кораби в Златния рог. Това трябвало да бъде топ, стрелящ от сушата във въздуха. Достатъчно високо изхвърлен камък или гюле, което без усилие да преодолее разстоянието и да стигне до Златния рог. Защото по средата била Галата. А живеещите там генуезци били приятели с нашите. Единственият начин да не им се навреди, но да се унищожат корабите, бил конструирането на съответното оръдие. С него - първобитна форма на сегашния миномет - щяло да стане възможно поразяването на кораби на стотици метри в морето. Макар и първите опити да не били сполучливи, по-късните дали резултат и оръдието се насочило към един от вражеските кораби. Под смаяните погледи на моряците корабът се отправил към дъното и голяма част от екипажа загинала. Другите незабавно вдигнали котва и се отдалечили от обхвата на оръдието. Но османците били винаги нащрек за нови морски атаки. Жалко, че очакваното всеки момент нападение се отложило заради нещастен случай - отново обърна поглед назад и показа с ръка мястото между Саладжак и Сарайбурну. - Там се провела част от най-злощастната битка - и се обърна към Бахри: - Това поражение било по-страшно от първата атака срещу Златния рог.

Тъжният му поглед обходи заинтересованата ни група. Въздъхна дълбоко и след като въздухът бързо изпълни дробовете му, излезе през устата като пара.

- Папата най-накрая решил да изпрати четири кораба. А обещал, че ще даде трийсет. Но тези трийсет никога не стигнали до Константинопол. Както и да е, на 20 април, тоест на четири-найсетия ден от обсадата, няколко часа след изгрев слънце четирите кораба с най-отбрани, въоръжени до зъби бойци бързо приближили към града. Населението, забелязало ги иззад стените, надало радостни викове. Мислели, че това е само авангардът и след него ще пристигне голямата флотилия. Османските наблюдатели, видели корабите в открито море на Йедикуле, тогава наричано Златната врата, веднага известили падишаха. Младият султан на мига яхнал коня и дошъл при „Долмабахче“, на мястото, където приблизително сме в момента, през задната част на стените на Галата, заобикалящи Златния рог. Тогава тук е имало малко селце.

Показа с ръка стадиона „Иньоню“:

- Вероятно морето е стигало дотук. Нарекли го „Долмабахче“ защото през XVII век било засипано. Та падишахът с луд галоп дошъл дотук, извикал капитан Балтаоглу и заповядал: „Тези кораби не трябва да влязат в Златния рог. Потопи ги или ги превземи. А капитаните доведи при мен. Ако това не стане, ако корабите навлязат в Златния рог, мисли му!“