Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 16

Отново закачих на върха на носа си очилата за четене и се наведох над тук-таме олющената, напълно загубила блясъка си метална решетка. Лъхна ме мирис на ръжда и влага, но не се отказах; опитах се да открия следи от кръв, останали по краищата на хлъзгавия, подобен на изгнила огромна хлебарка, плесенясал черен метал. Без да бързам, внимавайки и с най-дребните части на решетката, продължих да я проучвам дълго време. Но нямаше не само следи от кръв, а дори и червеникави петна. Единствено мъничко светломораво парченце сапун...

Сапунът, от който се беше отчупило парченцето, лежеше в левия край на умивалника. Взех го в ръка и внимателно го огледах, но и по него не открих търсеното петно. Доближих го до носа си, миришеше на виолетки. Оставих сапуна и помирисах ръцете си - същата миризма. Настръхнах; с този сапун ли си бях измил ръцете? Но нямаше как да съм сигурен в това, можеше да съм си измил ръцете, преди да изляза от вкъщи. А както можеше да се предположи, всичките ми сапуни миришеха на виолетки.

4

„Колко хубаво би било да не съм се раждал“

Напуснах банята раздвоен. Имах намерението първо да погледна кабинета в дъното на коридора, но процеждащата се от спалнята сребриста светлина сякаш ме приканваше към пълен с тайни свят. Поддадох се на повика и се вмъкнах вътре през открехнатата врата. Озовах се в студена светлина почти като синевата в очите на Нюзхет. Тя вероятно беше отблясък на събралия се по покрива на отсрещната сграда сняг. Спрях нерешително, чудейки се какво да правя в тази пълна със спомени стая под плашещата светлина. Какво ме възпираше? Дали страх или някаква стеснителност, може би уважение... Към Нюзхет, към интимния и живот... Тя ме беше изхвърлила от живота си. И то безмилостно, без да ми даде шанс, без никаква възможност. Ако беше жива, сигурно пак нямаше да ми даде шанс... И вероятно нямаше да вляза в тази стая. А може би я бях убил, за да мога да вляза спокойно тук... За да вдъхна спокойно аромата и, да докосна нещата и. Пак започвах да си измислям, а трябваше час по-скоро да разбера какво се е случило.

Първо трябваше да се отърва от тази отвратителна светлина. Плътно затворих завесите като във всекидневната. Но сребристият отблясък на снега продължаваше да озарява стаята през изтърканите плюшени завеси. И не снегът, а отблясъкът му събуди друг спомен в умореното ми съзнание. За по-ярка светлина, отразявана от огромната пълна луна... Нощ като в сънищата, разхлаждана от лек пойраз*(Южен вятър. - Б. пр.). Успокояващ мирис във въздуха... Аромат на липи от улицата... Ветрец през отворения прозорец... Преплетените ни в леглото тела. Нюзхет нежно ме беше прегърнала.

- Хайде да поспим, само да поспим. Да видим колко можем да издържим без секс?

Часове издържахме... Какво ти издържане, тази нощ спах най-щастливо, най-безгрижно и най-спокойно. „Любовта не е само допир.“ Сякаш леко дишащото до мен тяло не беше чуждо, а част от мен; моята глава, моите гърди, моят гръб, моите ръце, крака, дихание и кожа. Тя сънуваше моя сън. Спокойно движещите се под клепките и очи бяха моите. Мисля, че тя чувстваше същото.