Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 17
Ахмед Юмит
- Спах като бебе - беше казала сутринта. - В теб има нещо успокояващо.
Но явно то не и стигаше. Нужно и беше вълнение или някаква по-ярка личност, която не откриваше в мен. Ярка личност ли казах, та аз дори не знам какво значи това.
- Ти си сив - ми каза години по-късно една млада жена, с която флиртувах. - Цветовете те плашат.
После беше станала и напуснала масата. Нито ме беше потърсила повече, нито се беше поинтересувала от мен. Нюз-хет не ме мислеше за досаден... Дали? В такъв случай защо ме напусна?
Натиснах електрическия ключ на стената. Светлината озари познатата ми стая. Пристъпих нерешително няколко крачки, без да знам какво да правя и откъде да започна, и пак миризма на виолетки... Същите тръпки по кожата, същата буца в гърлото, но не толкова силно както преди. А и миризмата сякаш беше променена; смесена с тази на гниещо дърво, съсипани стени, остарели спомени и застаряващо тяло се беше превърнала в друг аромат.
Усещаше се най-вече около леглото. Че къде другаде? Приближавайки, забелязах колко е разхвърляно. А Нюзхет беше най-подреденият човек на света. Може би това беше и единствената ни прилика; и двамата се ужасявахме от безпорядъка. Както в жилището, така и в съзнанието. Подреждането на дома беше лесно, но на ума... Като петте си пръста познавах под-редеността на ума на Нюзхет, свикнал винаги да мисли систематично. Всъщност на това се дължаха и успехите и. Обаче заради подредеността на ума и систематичното мислене беше занемарила напълно битовите навици. Що се отнася до мен, след заминаването и не ми остана нито систематична мисъл, нито методични постъпки. Тъкмо напротив, когато умът ми се объркаше, ежедневното чистене и подреждане се превръщаха във фиксидея. Това не убягна от вниманието на братовчедка ми.
- Приличаш на стара мома - беше отбелязала Шазие.
Знаех, че има предвид жените със сексуален недостиг... Но нямах намерение да споделям с нея креватните си проблеми. Веднага бях извърнал поглед от изследващите и, питащи и разследващи големи черни очи вероятно с намерение да ми помогне. Две книги на нощното шкафче привлякоха вниманието ми. Това ли четеше преди сън? Приближих и взех горната с дебела кожена подвързия. На корицата имаше фина рисунка, която познах веднага: туграта на султан Мехмед Завоевателя... Книгата беше от Франц Бабингер. На задната корица пишеше
