Читать «Убийството на султана» онлайн - страница 115

- Догадка... - Замълчах, за да го накарам да повярва в лъжата. - Само догадка... Когато научих за убийството на Нюзхет, потърсих Акън. Търсех информация. Но не отговори по телефона. Разтревожих се... Започнах да се успокоявам, че може да има работа. След два часа отново позвъних. След още един пак... И пак след още половин... Не отговаряше. Уплаших се... Хрумна ми да го потърся у тях.

- Защо не уведомихте полицията?

Впи в мен изпълнен със съмнение поглед; искаше да каже, какво криете всъщност? Какво е участието ви в този случай? А може и изобщо да не го е помислял, но нали се чувствах гузен, та така ми се стори. „Престъпниците са подозрителни.“ Но какво общо има това! Аз не съм престъпник... Да, можеше да съм принуден да скрия нещо, но това не означава недобронамере-ност... А и последните събития засилваха вероятността не аз да съм убил Нюзхет. Но все още не бях готов да разкажа откровено всичко на главен комисар Невзат... Нито на полицая, нито на този дизайнер, който с право се интересуваше... Затова рекох:

- Няма нищо налице - и невинно вдигнах рамене. - Ако бях отишъл в полицията, дори нямаше да ми обърнат внимание... Пък и доколкото ми е известно, в такива случаи изчакват определено време. Два дни, нещо такова.

Повярва... Обърна напред светещата си като крушка под бялата светлина глава и впи черните си очи в кафявите боти. Беше тъжен.

- Дано Акън оживее...

Гласът му беше приглушен, като че плачеше.

- Защо да не оживее - смъмрих го. Някъде бях чел, че в такива ситуации е по-добре да бъдеш строг. - Чухте доктора... Няма опасност за живота му... Ще му зашият езика, ще сложат ръката в гипс, а синините бездруго бързо минават...

Лицето му се сбърчи от мъка.

- Щели да му пришият езика... Целият настръхнах, като го чух от онзи доктор с вид на касапин. Колко ужасно...

Почувствах се като успокояващ болногледач.

- Дори няма да усети. Да, ще му бъде малко трудно, обаче и белег няма да остане.

- А вътрешните кръвоизливи?

Не, и помен нямаше от оптимизъм в тая страдаща кукувица...

- Нали е под наблюдение... Ако се случи нещо, веднага ще се намесят.

Искаше му се да повярва.

- Нали ще се намесят, господин Мющак? Такива истории слушаме за болниците...

Само за болниците ли? Чуваме ужасни неща за историците, за политиците, за военните, дори за архитектите... В тази страна вече няма професионална, гражданска или социална прослойка, за която да не се чуват ужасни неща. И можем само да търпим. А единствен оптимизмът спомага за търпимостта. То си има философия за тази измислица: Мисли добро, та да се случи добро. Ами ако мисля с добро за мъртвата си любима, ще се съживи ли? Ще се засити ли гладният? Ще свърши ли мъката по света? А хората вярват в това... Пък е и полезно. Всеки е щастлив. Така че няма лошо да се възползвам.

- Не съм чул нищо лошо за тази болница. Нека сме оптимисти. Ами ако бяхме закъснели?... Ако не бяхме намерили Акън?

- Боже, боже, не искам и да си го помисля - отговори, мачкайки в ръце баретата си. - Едничкото ми желание е Акън час по-скоро да...