Читать «Вечната маска на смъртта» онлайн - страница 12
Пол Дохърти
Константин започна да гризе кокалчетата на пръстите си и ядосано огледа императорската ложа. Заговори, заплахи, изнудвания!
На кого може да се довери? На знаменосците, личните му телохранители с техните бели и пурпурни туники и блестящи брони, с кожите на мечки, вълци и пантери, които красяха главите и раменете им? Въпреки че всички тези мъже се бяха сражавали за него при Милвийския мост…
На банкера Руфин и облещената му, шумна жена? След като беше отдал имуществото и живота си, дома и богатството си на звездата на Константин, ако императорът паднеше, Руфин сигурно щеше да го последва.
На Крис, плешивия управител на двореца с педантично присвитите устни и малките кръгли очички? Странен човек беше този Крис! Говореше се, че се занимавал с тъмни изкуства. Носеха се приказки, че можел да чува черните жаби, квакащи в Стикс. Мъж, който се криеше зад веселията и плътските наслади и все пак, ако беше вярно, по пълнолуние принасял в жертва черна овца сред кипарисите в императорските градини. Тогава от жертвата с писъци изскачал дух с огнена опашка и поемал да дири Древната Хеката. Или това бе само злобна мълва? Крис си беше създал много врагове. Бе се самопровъзгласил за поет и мъдрец. Веднъж един могъщ царедворец го запита защо не му изпрати една от поемите си да я прочете.
— По-добре ти ми изпрати някоя от твоите! — отвърна управителят на двореца.
Не, Крис имаше премного врагове, за да се осмели да измени на императора. А останалите? Бур, славата на Германия, застанал от другата страна на Елена с ръка върху дръжката на меча, с дебели панталони и наметнат с рунтава меча кожа въпреки есенната горещина? Константин тихичко се изсмя в себе си. С чорлавата си коса и брада Бур приличаше на див звяр от родните му тъмни гори. Той и неговите грубияни имаха един само бог, бяха предани, верни и живееха само за един човек — за Елена.
А другите, седнали зад него? Константин бързо погледна през рамо. Придворните, ласкателите и държавните чиновници бяха погълнати от надбягването, стиснали в едната ръка залозите си, а в другата талисмани за късмет. Слуги на момента, размишляваше Константин, като изключим групичката, настанила се от лявата му страна и сред тях — Силвестър, могъщият съветник на Милтиад, епископа на Рим, който предявяваше претенции за духовна власт над всички християни в империята, а и отвъд нейните граници.
Константин неспокойно се размърда. Беше нащрек спрямо християнството, религията на робите, които вярваха, че един разпънат на кръст евреин е въплътеният Бог. Все пак и Елена вярваше в това, ето и онези видения, които сам беше имал преди Милвийския мост… Каква беше истинската причина за тях? Връхлитащата го болест — резултат от умората, неразреденото с вода фалернско? И все пак видението, блянът или каквото там беше то, обещаваше на Константин победа, ако приемеше кръста и символа на християнската религия
