Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 40

Потънал в собствените си мисли, стиснал дръжката на меча си под наметалото, Корбет мина под сенчестите портици и прекоси тъмния двор. Внезапно край него премина някаква фигура, а тишината бе нарушена от шляпането на сандали. Корбет вярваше на Ранулф, освен в онези случаи, когато кралската заповед се издигаше между тях като стена и ги разделяше един от друг. Ранулф щеше да екзекутира неприятеля на краля без никакви угризения на съвестта, както войник ще убие предателя след битката. Той щеше да го принуди да коленичи и щеше да отсече главата му също толкова бързо и хладнокръвно, както градинарят откъсва роза. Така да бъде! Корбет спря и се загледа в обсипаното със звезди небе. Ще му мисли, когато му дойде времето. Отби се в църквата за кратка молитва и влезе сред сградите на абатството. Залута се, но един послушник го насочи към жилището на абата. Вратата беше заключена и той внимателно огледа сградата, която наподобяваше малко господарско жилище, в което горният и долният етаж се свързваха с вътрешна стълба. Той погледна големия еркерен прозорец и, за да задоволи собственото си любопитство, се опита да се покатери по стената, но това изобщо не беше възможно. Освен ако не си маймуна или катеричка, помисли Корбет. Засмя се и благодари на Бога, че лейди Мейв не може да го види как се катери с мъка като ученик в тъмното. Върна се при вратата, почука отново, а после заблъска с ефеса на камата си. Отвътре се чу възклицание, после стъпки, вратата се отключи и брат Пердитус със свещ в ръка застана на прага. — Ах, сър Хю, аз…

— Какво правиш тук? — попита Корбет. — Знам, че ти е била отредена килия в покоите, но сега, след като абатът е мъртъв и погребан?

— Приорът ми заповяда да остана тук и да ви помагам, както и да се грижа за покоите на абата.

Корбет го последва нагоре по каменните стъпала. Пердитус влезе в килията си по-надолу по коридора и донесе два ключа.

— Ето, сър Хю, вземи и тези. — Той остави ключовете в ръката на кралския служител. — По-големият е за външната врата. — Усмихна се в тъмното. — Ще ти отворя стаята на абата и ще запаля свещ.

Корбет му благодари. Пердитус отвори стаята на абата. Корбет усети лекия мирис на тамян и пчелен восък. Като се извиняваше на висок глас, Пердитус започна да се препъва насам-натам в тъмното, но накрая запали няколко светилника и свещи и ги нареди на полицата над огнището. Дървата вече бяха наредени: с помощта на масло и духало, Пердитус бързо запали огъня и сухите съчки започнаха да пукат.

— Добре! — Той се изправи. В сравнение с онова, което беше през деня, сега изглеждаше по-спокоен. Той изтри праха от ръцете си. — Там има вино, а мога да донеса и храна от кухнята. Знаеш къде е килията ми и…

В гласа му прозвуча колебание.

— Защо абатът те избра да му прислужваш? — запита Корбет. — Ти си послушник тук от скоро, нали?

— Точно заради това. — Пердитус се засмя. — Абат Стивън ми призна, че тъй като не съм отдавнашен член на неговото братство, разчита, че ще бъда верен нему.