Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 41

Корбет му посочи вратата.

— Затвори я и седни. Да пийнем по чаша вино. Пердитус изглеждаше изненадан, но се съгласи. Корбет внимателно разглеждаше послушника. Висок, младолик, широкоплещест и със силни ръце, той се движеше леко и спокойно. Подходящ кандидат за прислужник, помисли Корбет, да пренася какво ли не по тези каменни стълби, да пази абата, когато излезе вън от манастира. Пердитус наля две чаши с вино. Подаде му едната и седна на едно столче срещу него. Корбет се наведе над писалището.

— Надявах се да си тук, брате, без твоите началници да се навъртат наоколо като врани, готови да се нахвърлят върху всяка хапка.

— Малко мога да ти разкажа, сър Хю, или да добавя към онова, което вече знаеш. Обичах абат Стивън като баща.

— В нощта, когато той умря, наистина ли не чу нищо?

— Абат Стивън работеше до късно: често го правеше, особено, откакто Тавърнър дойде тук.

— Говорили ли сте някога за работата му? Пердитус отпи от виното и поклати отрицателно глава.

— Казвал ми е някои неща, но всъщност не толкова много. Той очакваше диспута с архидякон Ейдриън, а обмисляше и проблемите си със съвета, отношенията си с приора и с останалите. Абат Стивън беше истински духовен господар — продължи Пердитус. — Знаеше, че не е прието да обсъжда тези неща с един послушник. О, той се държеше любезно и приятелски. Говорехме за реколтата, за градежите, за новините, донесени от пътуващи търговци и калайджии, но никога не съм го чувал да критикува друг член на това братство.

— А строежът на Кървавата ливада?

— Абат Стивън мислеше за него, но реши да не дава позволението си.

— Пазача не мисли така.

— О! — Пердитус размаха двете си ръце. — Нашият Пазач на портата не е с всичкия си. Вярно, абат Стивън веднъж ми каза, че се пита дали да не отстъпи на исканията на приора Кътбърт. Но, сър Хю, не забравяйте, че аз съм само послушник. Никога не съм присъствал на споровете им или на събранията на съвета.

— Има ли нещо друго, което можеш да ми кажеш? — настойчиво попита Корбет. — Виж какво, знам, че не си мой шпионин сред братята, но абат Стивън е мъртъв и вече погребан. Гилдас беше убит по най-ужасен начин, а тялото му — захвърлено на погребалната могила. Мисля, че тези убийства по някакъв начин са свързани с Кървавата ливада, вероятно дори с пренията между абата и неговия съвет.

— Но те не биха могли да доведат до убийство, нали така? — Пердитус въртеше чашата с вино между пръстите си. — Абат Стивън много мислеше за ливадата, също както и приорът Кътбърт, но това не беше въпрос на живот или смърт. Спорът продължаваше, откак съм тук. Вярно е, приорът Кътбърт ставаше все по-настоятелен, обаче…

Корбет въздъхна и отпи от виното.

— Мислиш ли, че двете убийства са свързани с Кървавата ливада? — запита Пердитус.

Корбет разсеяно кимна.

— Исках да те попитам: Пердитус истинското ти име ли е?

— Не, кръстен съм Питър. Роден съм в град Бристъл. Станах чирак при един търговец и работих в Нидерландия, във Фландрия и Ено, продавах вълна и платове. Умеех да търгувам и станах опитен пътешественик. Говоря прилично френски и фламандски. Това направи впечатление на абат Стивън. Ние имахме нещо общо, защото, както знаете, той беше водил в тези земи посланичества от името на краля.