Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 148
Пол Дохърти
— А разказите? — запротестира приорът Кътбърт. — Видели са сър Реджиналд да напуска къщата си. Лейди Маргарет и сър Стивън са го търсили в продължение на месеци!
— Всичко е лъжа! — отвърна Корбет. — Макар и да не съм сигурен кой носи отговорността. В действителност, една лятна сутрин преди много години сър Реджиналд дошъл на Кървавата ливада, за да се срещне със своя убиец. Бил убит и трупът му набързо бил погребан в могилата. Убиецът му действал бързо и умело. Вероятно е свалил горния почвен пласт, изкопал този импровизиран гроб, бързо напъхал в него трупа и се измъкнал.
— Кой е той? — попита приорът Кътбърт.
— Трябва ми още време, за да открия. Но виж, приоре — Корбет изтръска калта от ръкавиците си. — Останките на сър Реджиналд заслужават подобаващо погребение.
— О, да, да!
— Сега ме очакват други неотложни въпроси — обясни Корбет. — Разпоредете останките да бъдат отнесени във вашия дом на мъртвите.
— А могилата?
Лицето на приора Кътбърт бе побеляло от студа, очите му сълзяха, а носът му бе яркочервен.
— Вие ми оказахте голяма помощ. Сега могилата е разровена. Вие и братята можете да привършите работата и да потърсите трупа на Сигбърт.
Корбет се отдалечи, последван от Ранулф и Чансън. Когато минаха през портата на Юда, Корбет нареди на Чансън да оседлае конете.
— Очаквахте ли такова нещо? — попита Ранулф.
— Да, очаквах го и скоро ще обясня защо.
— А убиецът?
Ранулф изпитателно впи очи в господаря си.
— Сър Реджиналд не е бил убит от един човек. Трябвало е да има още двама или трима, за да се изкопае такава яма и бързо да се засипе.
Корбет не изчака да му зададат други въпроси и продължи пътя си. Чансън чакаше с оседланите коне пред главната порта. Един послушник я отвори. Te излязоха извън манастира, но вместо да поемат към главния път, Корбет бързо свърна покрай стените. Видя с облекчение, че Пазача клечи край колибата си.
— Трябва да е пил много и до късно! — обясни Корбет. — Иначе щеше да забележи суматохата и да избяга.
Пазача се изправи на крака, когато Корбет доближи до него.
— Добро утро, сър Хю! — Той впи очи в калните петна по наметката на кралския служител. — Надалече трябва да си ходил.
— Не, мастър Сейлиъм. Копах! Открих в погребалната могила на Кървавата ливада трупа на сър Реджиналд, заровен там след убийството му.
Пазача изплашено го изгледа и отстъпи назад. Ако Ранулф не се бе изпречил с коня си зад него, щеше да побегне.
— Но сър Реджиналд… — Думите на отшелника замряха върху устните му, когато погледна към суровото лице на кралския служител.
— Хайде, човече! — протегна ръка Корбет. — Мога да те арестувам и да те повлека, вързан за опашката на коня ми…
Отшелникът притвори очи и бързо се прекръсти.
— Качвай се зад мен!
Пазача нямаше друг избор, освен да се подчини. Той се покачи зад Корбет и обви с ръце кръста му. Корбет усещаше страха му по учестеното, накъсано дишане и треперещите му ръце.
— Къде отиваме? — попита отшелникът хрипкаво.
— Знаеш къде!
Корбет пришпори коня си в тръс покрай стените и го насочи към главния път. Скоро наближиха замъка Харкорт. Спряха само веднъж, на мястото в гората, където им бяха устроили засадата. Като изключим изпотъпканата земя и няколкото изпочупени стрели, всички следи от кървавия сблъсък бяха изчезнали. В самия замък всичко беше спокойно. Излязоха няколко Коняри, за да поемат конете им, а после, като пъшкаше и пухтеше, към тях бързо се упъти домоуправителят Пендлър.