Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 152

Пол Дохърти

— И за нейната смърт ли нося вина?

— Да, преди пет години си убил поне три жени. Щял си отново да убиеш, но се е случило нещо необичайно. Сър Роджър Чапълс е дарил на църквата триптих. Един Бог знае защо му е притрябвало. Дар ли е било? Или заради угризения на съвестта? — Корбет развърза торбичката си на колана и измъкна нескопосаната рисунка, която беше намерил в стаята на курат Робърт.

— Позната ли ти е, Бъргес? На заден план е изобразен разпнатият Христос, а на преден — три фигури. Тази в средата е на свещеник, мъжът вдясно от него прилича на служител, може да е курат, а може и да е ангел. Вляво от него фигурата носи маска. Виждаш ли я? Елек, панталони за езда, ботуши, а на лицето си — маска, подобна на актьорските. Решил си, че Чапълс ти се подиграва, че е надушил истината. Според теб на триптиха са били изобразени отец Гримстоун, курат Белън, а маскираната фигура си самият ти.

— Истина е, че никак не харесах рисунката — презрително се засмя Бъргес, — зарадвах се, когато някой я изгори.

— Не някой, ти си я изгорил, за да не види някой в нея същия смисъл, какъвто си видял и ти. Знаеш ли, Бъргес, не вярвам, че Чапълс е намеквал нещо. Подобни рисунки са доста често срещани из лондонските църкви. Мъжът вдясно от свещеника олицетворява мъдростта на света, а фигурата вляво е неговата глупост. Това е илюстрация по цитат от свети Павел. Подчертава изкушенията, с които се сблъскват свещениците и ги призовава да ги отхвърлят.

По очите на Бъргес Корбет разбра, че е улучил право в целта.

— Постъпил си глупаво — продължи Корбет. — Не е било обвинение, насочено срещу даден човек. Приел си го като лична обида, тънък намек за кървавите ти дела. Обзалагам се, че по-късно си го схванал и сам. Ако сър Роджър наистина те е подозирал, щял е открито да те обвини.

Бъргес отвори уста, сякаш да каже нещо, но замълча.

— Сър Роджър е пиел. Бил е известен като развратник и пияница. Не са го обичали в града. И ти си решил да го унищожиш! — Корбет не изчака отговора му. — В онази фатална нощ сър Роджър е отишъл при вдовицата Уолмър. След като си е тръгнал, си влязъл ти. Сигурно преди това си я посещавал. Добре си познавал къщата й. Пуснала те е да влезеш. И си я убил.