Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 151

— С маска на лицето?

— Да, с маска на лицето. Нещо, което си донесъл от пътуванията, или си го намерил тук, в Мелфорд. Обикновено я носиш прикачена на седлото или увита в парче плат. Била е твоето прикритие, в случай, че някоя от жертвите успее да се измъкне. Отначало си бил предпазлив. Насочвал си се към уязвимите, беззащитни момичета, които обикалят пътищата, съпругите или дъщерите на пътуващите търговци, някоя случайна бродеща по пътищата изгубена душа. Нападал си, насилвал си и си убивал. Бог знае къде лежат телата им, но на това ще се върнем след малко.

— Ако нямаш трупове, нямаш доказателства! — грубо рече Бъргес. — Сър Хю, предполага се, че си писар на краля. Всичко, което чух, са само празни предположения и заплахи. Казаното от теб може да бъде казано за мнозина други в Мелфорд.

— Така е.

Корбет разпери ръце и се зачуди къде се бави Ранулф. Бъргес беше затворил дебелата дъбова врата. Корбет прикри безпокойството си. Ако Ранулф влезеше в църквата, щеше да си помисли, че няма никого и да тръгне да го търси другаде.

— Ти си ловец, Бъргес, ловец на невинна плът. Важничел си из Мелфорд, скрит зад образа на приятел и довереник на свещеника. Седял си тук в църквата и си наблюдавал молещите се с очите на лисица, която дебне пилците в кокошарник. Мелфорд се е променил, нали? Момичетата са поохранени, по-добре облечени, имат повече време за себе си. Пазарът ги привлича. Виждаш хубавите им лица, издутите им пазви. Похотта ти расте, наситил си се на дрипави скитници и на мърляви слугини. Но как да ги примамиш в клопката?

Корбет замълча. Загледа се как тежестта на въжето приплъзна още малко по нишата.

— Затова си избрал идиота Питъркин. Примамил си го да предава съобщения до една или друга жена. Питъркин го е вършил и преди. Научил си го на прости стихчета, на които малко жени могат да устоят, особено пък когато Питъркин с готовност е показвал, че са му платили да отнесе съобщението. Как да не изгори от любопитство едно младо момиче? Да, тя ще си мълчи: ами ако другите я разкрият или съобщението се окаже шега? Не й се ще да излезе глупачка. Пък и кой би обвинил клетия Питъркин? Първата ти жертва се е хванала на въдицата. Отишла е на някое пусто място, а ти си я причакал. Повечето убийства са станали привечер. Насилвал си и си убивал, прикрит под ужасяващата маска на лицето си. Скривал си тялото и тихомълком си се връщал в Мелфорд — Корбет сви рамене. — Кошмарът е започнал!

Глава осемнадесета

— Не те ли мъчи вина? — упрекна го Корбет. — Нощем не наобикалят ли призраци леглото ти? Нямаш ли страх от Бога? Или от правосъдието?

— Хубавите истории ми допадат — отекна насмешливият отговор.

— Елизабет, дъщерята на коларя — с безизразен глас продължи Корбет. — Призракът й е тук. Молих се за нея в църквата. Тя е може би най-добрият пример за начина, по който действаш. Намерил си Питъркин, както си правел винаги, дал си му монета, накарал си го да повтори съобщението. Може би при друг случай Елизабет нямаше да обърне внимание на Питъркин, но тя е млада и наивна. Питъркин изглеждал искрен, при това са му платили, за да й донесе съобщението. И ето че в съдбоносната вечер тя отишла на любимото си тайно място в горичката, близо до Дяволския дъб. Попаднала е в ръцете на смъртта, попаднала е на теб, скрит зад ужасната маска. Нападнал си я, насилил си я и си я убил. Щом си заситил жаждата си за кръв, внимателно си отнесъл тялото до живия плет встрани от Дяволския дъб. Може би си възнамерявал да се върнеш и да го скриеш. Ако е било по силите ти, си щял да скриеш всички трупове, без този на вдовицата Уолмър.