Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 146

— Ами Блайдскот? — попита Корбет.

— А, да, нашият дебел и подкупен помощник-шериф. Не е било случайност избирането на Молкин и Торкъл. Вината му е същата като тяхната. Поканих го на среща близо до река Суейл. Исках да видя как ужасът се изписва на тлъстото му лице. Не исках да ми се изплъзне, овързаното му с камъни тяло още лежи из крайречните храсталаци — Тресилиън остави чашата си на пода. — Не съжалявам, Корбет. За нищо и никого.

— Защо не ме изчака? — попита Корбет.

— Ако трябва да съм честен, сър Хю, не знаех колко си прозорлив. Не исках да се измъкнат с лъжите си. Бяха се подиграли с мен, с моя съд, не с твоя. Не исках да ги видя как се спасяват. Съжалявам за лъжите, но исках да те объркам, така че да имам време да приключа със задачата си. Най-трудно беше да пипна Девърел. Не беше човек, който ще тръгне да обикаля из полето нощем — сви рамене. — Какво още да кажа? Какво друго има за казване?

Сър Хю стана и постави ръка на рамото му.

— Сър Луис Тресилиън, в името на краля, арестувам те за убийство! Ще бъдеш отведен в Лондон и затворен, и когато короната реши, ще се изправиш пред съда — Корбет улови погледа му. — Очакваше го, нали?

— Бях чувал за теб — каза Тресилиън. — Дните минаваха и разбрах, че е само въпрос на време. А истинският убиец…?

— Ще бъде заловен. Душите на неговите жертви стоят пред Божия съд и настояват за справедливост.

— Мислиш се за един от ангелите на справедливостта ли? — изгледа го сър Луис.

— Не, сър — Корбет пристегна колана с меча си. — Но им служа. Ранулф, Чапълс може да остане със сър Луис. Той ще бъде затворен в една от стаите на кръчмата. Заключи вратата и нека Чансън я пази.

— Няма да избягам — каза сър Луис. — Имаш думата ми. Нито ще направя нещо малодушно. Може би се досещаш каква ще бъде защитата ми, Корбет? Аз съм кралски съдия. В моя съд са били извършени лъжесвидетелстване и убийство. Въздадох справедливост в името на краля.

Корбет се спря на вратата.

— Дори когато е в името на краля, сър Луис, справедливостта не може да погазва закона.

— Къде отиваш? — попита Ранулф.

— В църквата. Ела после при мен, Ранулф. Мъчи ме любопитство по отношение на въжетата в камбанарията.

Корбет затвори вратата след себе си и бавно слезе по стълбите. Пазарът вече беше изпълнен с хора и шумотевица. Дребните търговци и чираците крещяха цените си, примамваха клиентите си с платове от Брюж, испанска кожа, плодове, докарани от лондонските търговци, накити и украшения от Ипсуич. Продавач на реликви приканваше хората да купят запечатана чаша, която според твърденията му съдържала последния дъх на свети Георги. Корбет си пробиваше път, отблъскваше с ръце и клатеше отрицателно глава, когато търговците се изпречваха на пътя му и тикаха в ръцете му нов колан, ботуши за езда или позлатени шпори. Най-после се измъкна. Сграбчил дръжката на меча си, се отправи към църквата. Поспря пред гроба на Елизабет и забеляза оставената върху прясно изкопаната пръст бяла роза.