Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 145

Корбет не издаде изненадата си от спокойното поведение на Тресилиън. Иска да бъде заловен, помисли си той, очаква да го хванат.

— Първо, оставената в къщата на Девърел бележка. Помниш ли цитата: „Не лъжесвидетелствувай против ближния си“? Повечето хора щяха да изрекат цитата така: „Не лъжесвидетелствай…“ Ти си използвал думата „лъжесвидетелствувай“ по време на процеса срещу сър Роджър. Точните ти думи са: „Ако са лъжесвидетелствували против ближния си, заложили са главите си.“ Какво съвпадение! Молкин е загубил главата си, мозъкът на Торкъл е направен на пихтия. Стрелата от арбалета е улучила Девърел точно в лицето и му е пръснала мозъка. Когато открият тялото на Блайдскот, неговата смъртоносна рана със сигурност също ще е на главата.

Съдията седеше с ръце, поставени на коленете и поглед, прикован в пода.

— Ще те попитам само едно, сър Хю — вдигна очи той. — Залови ли истинския убиец?

— Знам кой е — отвърна Корбет.

— Заклеваш ли се в думите си?

— Кълна се.

Сър Луис хвана края на плаща си и задърпа връзките му.

— Ако ще ме изправят на съд, искам да бъда съден в Уестминстър.

Корбет не обърна внимание на сър Морис, който рязко си пое въздух.

— Така да бъде.

— Аз съм съдия — продължи сър Луис. Прехапа горната си устна. — Положил съм клетва да помагам на истината и да съблюдавам за спазването на кралските закони. Казвал съм ти го и преди, сър Морис. Не обичах много баща ти — беше развратник, женкар. Слава на Бога, ти си друг човек. Даже покойната ми жена… — той замълча. — Никоя жена не беше в безопасност, щом сър Роджър беше наоколо. Но че е убиец, не повярвах никога. Защо ще му е да убива вдовицата Уолмър, щом се радва на ласките й? Все пак имаше доказателства, особено наличието на свидетел като Девърел, да не споменаваме гривните и ножа. Въпреки това си мислех, че съдебните заседатели ще го обявят за невинен, защото ще вземат предвид всички доказателства. Сър Роджър щеше да е оправдан, но и опозорен, и принуден да напусне графството. Изненадах се, когато Молкин се върна с думите: „Виновен без право на помилване.“ Съдията трябваше да довърши жестокото му дело.

Сър Луис се усмихна.

— Сър Хю е прав. Не издадох съмненията си. Въпреки доказателствата, отговорността беше на съдебните заседатели. На всичкото отгоре убийствата секнаха — сър Луиз спря и облиза устни.

Корбет отиде, напълни една чаша с вино и я подаде на сър Луис, който му благодари с поглед.

— Направих свое разследване. Научих как Молкин се е наложил в стаята на съдебните заседатели. Имах сериозни подозрения относно изчезването на Фъръл. Съчувствах на Соръл и на теб, Морис. Направих най-доброто, което можах. Опитах се да бъда бащата, който така грубо ти бях отнел — разклати чашата. — Но когато убийствата отново започнаха, разбрах, че съм допуснал грешка. Някой беше успял да ме подведе. Оказах се не само кукла на конци, но и печат, узаконяващ злодеянията на истинския убиец. Някой бе принудил заседателите да използват закона, за да пратят на бесилката невинен човек. Почувствах се глупак. Разбрах защо понякога Молкин безсрамно ми се хили, или защо, когато ме види, Девърел бърза да се скрие някъде като плъх, какъвто си и беше. Разбрах, че кралят трябва да се намеси. Насърчих сър Морис да напише онези писма, но се чудех какво ще се случи, ако правосъдието не накаже виновниците. Останалото, сър Хю, е както ти каза. Според моята съвест, издадох смъртни присъди, считах за виновни Молкин, Торкъл и Девърел. Може и да не съм заловил истинския убиец, но съм кралски съдия и за мен вземането на подкуп и даването на лъжливи показания са углавни престъпления. Проучих всичките им навици: пиянството на Молкин, криенето на Торкъл от шавливата му жена в навеса за вършитба и потайния Девърел с неговия процеп за наблюдение.