Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 140

— Чудя се кой е разбрал — продължи Корбет. — За първи път в живота си Молкин се е почувствал в клопка. Воден от страх и желание за мъст, е заковал последните гвоздеи в ковчега на сър Роджър. Те двамата с Торкъл.

Урсула седна и сграбчи ръба на масата.

— Жалко, че Люси не е тук — Корбет стана и закрачи из кухнята. — И тя има доста за криене, нали? Молкин е научил някоя и друга тайна. Например това, че Люси много харесва сина му, Ралф. Торкъл е бил по-отстъпчив: няма мъж, на когото да му харесва прякора „рогоносец“. Молкин е искал сър Роджър да умре, и са му дали сведения за Торкъл. Представям си какво се е случило. Прави, каквото ти казвам, притискал го е Молкин, или ще ти забучат рогата, да ги разнасяш из града цял живот… Не мисля, че на Торкъл му е трябвало дълго да го убеждават. Още повече, че и той, както и останалите, изобщо не е обичал сър Роджър.

— Нямаш доказателства — опита да се защити Урсула.

— Напротив, майко, има!

Всички се обърнаха изненадани. Маргарет, по нощница и увита в наметало, с нахлузени на бос крак сандали, тихо се беше промъкнала надолу по стълбите и се беше спотайвала в тъмнината. Пристъпи напред и приклекна до огъня, протегнала ръце. Погледна Корбет през рамо, измъчена усмивка огря бледото й лице. На утринната светлина красотата й изглеждаше крехка и уязвима, русата й коса се спускаше на вълни по раменете й.

— Знаех, че ще се върнеш, още първия път, когато дойде. Кралският гарван, готов да кълве от гнилата плът на нашите съдби. О, да, така те наричат — усмихна се тя. — Кралският гарван, тъмноок и с остър клюн, нали?

Изправи се и седна на пейката между майка си и Корбет.

— Душата на отеца ни в рая пребивава — напевно рече тя. — Знаеш ли каква е представата ми за баща? — сините очи на Маргарет се напълниха със сълзи, устните й потръпваха, но тя се владееше. — Какъв беше твоят баща, сър Хю? Идваше ли да те завие добре в леглото нощем? Баща ми се вмъкваше в моето. Имаше едро, грубо тяло и тежки ръце.

— Казвала ли си това на изповед? — попита Корбет. Едва успя да прикрие връхлетялото го съжаление от болката, изписана на лицето на младата жена.

— Чувствах се омърсена. Но когато Молкин се ожени за Урсула, й казах. На кого друг да се доверя?

— Опитах се да те закрилям — рязко рече Урсула. — Винаги щом можех, пращах Маргарет нанякъде. Вдовицата Уолмър ни помагаше. Мисля, че се досещаше за истината.

— При нея ми харесваше — отнесено продължи Маргарет. — Беше много красива. Мисля, че тя и сър Роджър бяха влюбени един в друг.

— Значи мислиш, че е бил невинен?

— Така мисля.

— А каза ли го на баща си?

— Не говорех с него. Бяхме като непознати. Когато му отсякоха главата, бях доволна, че този ужасен човек е мъртъв.

— Кой според теб — Корбет направи опит да разсее напрежението — е убил вдовицата Уолмър?

— В деня на смъртта си — отвърна Маргарет — тя ми изпрати съобщение да не ходя при нея тази нощ. Подозирах причината. Знаех и за подаръка, който й беше дал сър Роджър. След убийството й си дадох сметка колко порочно място е Мелфорд, ужасен град, в който хората извършват смъртни грехове.