Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 126

Блайдскот избърса устата си и погледна назад към хълма. Конник ли беше това? Стомахът му се присви от набързо изпития ейл. Тихичко заскимтя от страх. Полето му навяваше спомени за жестокото му и насилническо поведение към момчетата на преминаващите през Мелфорд семейства… Дали някой се беше досетил за гнусния му, таен грях? Обърна поглед към реката. Отново чу конски тропот. Блайдскот се обърна и простена в ужас. Облечен в черно ездач, с развят плащ и с лице на демон от ада, стоеше на билото на хълма. Едва удържаше коня си. Писарят ли беше? Проклетият Корбет ли го беше извикал тук, за да го разпитва? Ездачът пришпори напред коня си. Животното мяташе глава нагоре-надолу, тежко удряше с копита по земята, плащът на ездача широко се развяваше. В ума на Блайдскот нахлуха спомени за нощните му кошмари от детските години. Смъртта се беше устремила към него. Почти вкаменен, той не можеше да помръдне. До съзнанието му не можеше да достигне шумът от жвакащата под износените му ботуши кал, нито пронизителните крясъци на птиците, нито глухият и монотонен, почти призрачен шум от реката. Виждаше само едно: един ездач, дошъл от ада — оживял кошмар, насочва оръжието си към него.

Блайдскот изумен проумя, че конникът не прави опит да обуздае коня си. Помощник-шерифът се помести малко надясно, после наляво, но онзи заплашително пристъпваше към него. Нямаше спасение. Политна назад. Попадна сред тръстиките, калта се запроцежда в ботушите му, когато нагази в нея. Конникът го последва. Блайдскот понечи да улови поводите, но усети жестокия ритник, който го оттласна. Ездачът го буташе все по-навътре и по-навътре. Блайдскот се опита да види лицето му, но то беше скрито под качулката.

— Стари ми приятелю, Блайдскот.

Смъртен ужас обзе Блайдскот. Стоеше на края на брега. Вече усещаше как течението на реката го повлича. Направи опит да се обърне. Конникът извади тояга и с огромна сила я стовари върху главата на помощник-шерифа. Блайдскот се просна по очи в реката. Мръсната студена вода напълни устата и носа му. Ездачът слезе от коня и като остави животното да се върне само на брега, повлече тялото на Блайдскот към плитчините. Взе от брега няколко едри камъка, които напъха в елека му и ги уви с поръбения му с катеричи кожи плащ. Замъкна навътре в реката тялото, както се влачи малка лодка. Течението поде изгубилия съзнание помощник-шериф от калните плитчини, леко го завъртя и го повлече. Известно време то се носеше над водата, а после бавно потъна. Конникът стоеше неподвижен на брега. Огледа се, за да се увери, че наоколо няма никого, после се качи на коня си и се отдалечи обратно през ливадата.