Читать «Звънарят от Оксфорд» онлайн - страница 36

Повечето от преподавателите пиеха много и бързо, зачервиха бузи и започнаха шумно да разговарят. Трипъм беше необичайно мълчалив, докато лейди Матилда, чиято омраза към заместник-декана беше очевидна, едва похапваше от чинията и отпиваше от чашата си. От време на време се обръщаше и правеше странни знаци с ръце на мастър Мот.

Трипъм се приведе през масата.

— Сър Хю, искаш ли да поговорим за онова, което те доведе в Оксфорд?

— Да, мастър Трипъм. — Корбет погледна към останалите. — Може би сега е удобният момент.

Трипъм почука по масата и помоли за тишина.

— Нашият гост сър Хю Корбет — обяви той — има въпроси към нас.

— Всички знаете — бързо започна писарят — за Звънаря и неговите изменнически прокламации.

Нито един от преподавателите не посмя да отвърне на погледа му; те се споглеждаха помежду си или си играеха с чашите и ножовете.

— Звънарят — продължи Корбет — твърди, че е от „Спароу Хол“. Знаем, че почеркът му е като на обучен писар, а пергаментът, който използва — скъп; следователно той е образован и заможен човек.

— Не е никой от нас! — пискливо каза Чърчли, опипвайки яката на тъмносинята си роба. — Между нас няма предатели. Този сатана може да твърди, че живее в „Спароу Хол“, но дали това е истина, вече е отделен въпрос.

Думите му бяха посрещнати с одобрително мърморене, дори благият Лангтън отривисто поклати глава.

— Значи никой от вас не знае кой е Звънарят?

Хор от отрицания отвърна на въпроса му.

— Той пише и окача прокламациите си през нощта — обясни Чърчли. — Сър Хю, всички ние си лягаме рано. Дори да искахме да бродим навън, след падането на нощта Оксфорд е опасно място. Още повече, вратите на колежа се заключват. Всеки, който излезе в такъв късен час, със сигурност ще привлече вниманието.

— Ето защо — бързо се намеси Епълстън — авторът може да бъде студент. Някои от тях са бедни, но други имат пари. Почерците им са образовани, а и сред младите дьо Монфор все още се ползва със славата на мъченик.

— Има ли вечерен час в общежитието? — обърна се Корбет към Норис.

— Разбира се, сър Хю, но да го обявиш е едно, а да го наложиш на тези луди глави, е съвсем друго — те могат да влизат и излизат, когато си поискат.

— Да приемем — каза Корбет, — в името на спора, че Звънарят не е нито член на „Спароу Хол“, нито на общежитието, защо тогава твърди обратното?