Читать «Гибелен грях» онлайн - страница 9

— Убийство ли е било, твое величество?

Върху лицето на краля падна сянка.

— Изглежда като нещастен случай, но според мен е било убийство. Отец Бенедикт може и да беше стар, но беше внимателен и пъргав. Не разбирам защо след като е стигнал до вратата и в ръката си е държал ключа, не е успял да излезе.

Кралят разпери пръсти и внимателно се зае да разглежда стар белег от нанесена с нож рана върху ръката си.

— И преди да си попитал, Корбет, има връзка. Отец Бенедикт беше свещеник от ордена на „Сестрите на света Марта“.

— Има ли мотив за убийствата?

— За Бога, Корбет, откъде да знам!

Кралят се изправи и заподскача през стаята, за да си прибере ботуша. Корбет усещаше, че има нещо, което царственият му господар прикрива.

— Не е само това, твое величество, нали?

В този миг дьо Варен започна да тегли измъкната нишка от плаща си, сякаш се е натъкнал на най-любопитното нещо в стаята. Предчувствието на Корбет се засили.

— Да, да, Корбет, има и още. Твой стар приятел отново е в Лондон.

— Стар приятел ли?

— Сър Амори дьо Краон, личен пратеник на Негово най-християнско величество, Филип, крал на Франция. Наел е къща на Грейсчърч Стрийт и със себе си е взел доста малобройна свита, както и писмата, израз на приятелството на царствения ми брат, краля на Франция. Дадох охрана на дьо Краон, но щом копелето е тук, значи в Лондон се заплитат много повече кроежи, отколкото ми се ще да разнищвам.

Корбет потърка лицето си с ръце. Дьо Краон беше специален агент на Филип. Където и да идеше, неприятностите вървяха подире му: предателство, размирици, заговори и интриги.

— Дьо Краон може и да е копеле — отвърна Корбет, — но не е обикновен убиец. Не може да има връзка с тези убийства.

— Не — намеси се дьо Варен, — както и мухите, дето летят над лайното не са отговорни за него.

— Красноречиво казано, милорд.

Корбет се обърна към краля, който стоеше облегнат на стената.

— Твое величество, какво общо имам аз с това? Обеща ми, щом привърши настъплението ти в Уелс, да ме освободиш от всичките ми задължения за идните два месеца.

— Ти си само писар — дьо Варен продума само с ъгълчето на устата си.

— И съм човек като теб, милорд.

Старият лорд се оригна гръмовно и отклони поглед.

— Искам да идеш в Лондон, Хю.

— Твое величество, даде ми дума!

— Можеш да целунеш кралския ми задник. Необходим си ми в Лондон. Искам да спреш убийствата, да заловиш главореза и да окачиш копелето на бесилката в Тайбърн. Искам да откриеш какво кроят дьо Краон и приятелят му Раул дьо Ньовер. В какви купища с гадости са затършували.

— Кой е дьо Ньовер?

— Бог знае. Някакво френско благородниче с цялата му придворна превзетост. — Кралят се ухили. — И двамата са проявили интерес към теб. Даже любезно са посетили лейди Мейв.

Корбет подскочи и потръпна от лошо предчувствие. Натрапничеството на дьо Краон беше едно, но дьо Краон под собствения му покрив при жена му и детето му беше друго.

— Ще идеш ли в Лондон, Хю?

— Да, твое величество, ще ида в Лондон, ще събера домакинството, ще взема жена си, детето си и ще замина за Уелс, както беше уговорено.