Читать «Гибелен грях» онлайн - страница 2

Беше вечерта на 11 май 1302 година. Рагуорт тъкмо се беше настанил удобно под люлеещите се тела, когато го връхлетя ново предчувствие за наближаващо зло. Усещаше болки в краката си, чувстваше силни пробождания в тила, а стомахът му къркореше като врящ котел. Не можеше да заспи. Придремваше. Изведнъж се разсъни от силния вятър, който разлюля телата над него. Труповете се мятаха насам-натам в някакъв зловещ танц на смъртта. Рагуорт подръпна ходилото на един от обесените.

— Шшт! — прошепна той. — Оставете Рагуорт да чуе.

Просякът се сви в тъмнината и наостри уши като куче. Тогава го чу. Странен, ритмичен шум — потрепване на сандали по калдъръма и тежко дишане. Тъмна фигура бързаше към него. Рагуорт се дръпна назад в мрака и почти се скри зад краката на висящите трупове. Завзира се в приближаващата се фигура. Кой беше? Жена ли? Да, жена. Носеше тъмна дреха и пристъпваше тромаво. Стара е, заключи Рагуорт по леко прегърбените рамене и за миг мярналата се изпод качулката посивяла коса. Не изглеждаше да бърза много или да е заплаха за него, затова Рагуорт се зачуди защо сърцето му продължава да бие лудо, гърлото му да е пресъхнало, а по тила си да усеща ужасна студенина, сякаш някой от обесените мъже се е навел да го помилва нежно с ръка. Тогава Рагуорт разбра причината. Още някой бързаше зад жената. Вторият човек се движеше устремено. Дочула преследващите я стъпки, първата фигура спря.

— Кой е там? — провикна се старата жена. — Какво искаш?

Рагуорт се притаи и захапа ръката си, за да не издаде звук. Усещаше как злото приближава. Искаше да изкрещи за предупреждение. Ужасно злодеяние предстоеше да се извърши. От мрака изскочи силует и тръгна към жената.

— Кой си ти? — повтори тя. — Какво искаш? Занимавам се с Божии дела.

Рагуорт простена сподавено. Как не разбира тази жена!? Не вижда ли, че от мрака изпълзява злото! Втората фигура се приближи. Наметка с качулка беше всичко, което Рагуорт виждаше. На промъкналата се през пролука в облаците лунна светлина, съзря белееща се плът и видя, че вторият странник също е обут в сандали. Старицата въздъхна с облекчение.

— Ти ли си! Сега пък какво? — тросна се тя.

Рагуорт не дочу измънканото в отговор. Двете фигури се приближиха заедно. Рагуорт видя проблясване на стомана и закри очи. Чу тихия звук от остър като бръснач нож, разрязващ плът, вени и гръклян. Страшен писък проряза тишината, прекъснат от ужасно хриптене; старицата рухна върху калдъръма, давейки се от бликналата в гърлото й кръв. Рагуорт отвори очи. Втората фигура беше изчезнала. Старицата лежеше в купчина отпадъци. Просякът видя как тялото й помръдна. Беше вкочанен от ужас. Стоеше като прикован и гледаше струйката кръв, виеща се като змия по каменната настилка.

По-късно, същата седмица, в таванска стая, под самия покрив на голяма, западнала къща, намираща се на завоя при Олд Джуъри и Лотбъри, Изабо Фламандката старателно броеше монети на спретнати купчинки — печалбата от тежкия си нощен труд. Посетителите й бяха трима: млад благородник — буен и силен; йомен от гарнизона на Тауър и стар търговец от Бишъпгейт, който обичаше да я връзва, докато беше с нея в леглото. Изабо се ухили. Последният винаги беше най-лесен, много бързо се задоволяваше и много щедро изразяваше благодарността си. Тя изтегли панделките от медночервеникавата си коса и разтърси кичурите да паднат свободно по раменете й. Съблече роклята си от синя дамаска, долната риза и събу чорапите с жартиери. Хвърли всичко на купчина. Завъртя се права пред излъскания до блясък сребърен поднос, който й служеше за огледало, и огледа с одобрение тялото си. Всяка нощ извършваше един и същ ритуал. Старата Теършийт я беше посъветвала да го спазва.