Читать «Айла през равнината» онлайн - страница 592

Айла се усмихна на спомена му, но самата тя нямаше какво да помни. Отново щеше да бъде непозната. Всички щяха да я зяпат, да разпитват за странния й акцент и откъде е дошла.

— Един път тук проведохме Летния си събор — посочи Джондалар. — Из цялото място бяха изградени огнища. Беше първият ми събор, след като бях станал мъж. О, как се перчех, опитвайки се да изглеждам възрастен, но много се страхувах, че никоя млада жена няма да ме покани на Първия си обред. Предполагам, че не е имало защо да се тревожа. Бях поканен на три и това още повече ме уплаши.

— Там има няколко човека, които ни наблюдават, Джондалар.

— Това е Четиринадесетата пещера — помаха той с ръка. Никой не му върна поздрава. Вместо това се скриха под силно издадена напред козирка.

— Сигурно е заради конете.

— Ще свикнат с тях — намръщи се той и поклати глава.

„Разчитам на това — помисли Айла, — а също и с мен. Единственото познато ми нещо тук ще бъде Джондалар.“

— Айла! Ето я! — извика той. — Деветата пещера на Зеландониите!

Тя погледна в посоката, накъдето й сочеше, и усети, че пребледнява.

— Винаги се открива много лесно по оголената скала на върха. Виж там, където изглежда, че камъкът й е готов да падне. Но няма да стане, освен, ако не се срути всичко — обърна се Джондалар към нея. — Айла, болна ли си? Толкова си бледа.

— Виждала съм това място и преди, Джондалар — спря тя.

— Не може да бъде. Ти никога досега не си била тук.

Внезапно се досети: „Това е пещерата от съня ми. Този, който бе предизвикан от спомена за Креб. Сега вече зная, какво се опитваше да ми каже.“

— Казах ти, че тотемът ми те е предназначил за мен и те е изпратил да дойдеш и да ме вземеш. Той искаше да ме доведеш вкъщи, мястото, където духът на моя Пещерен лъв ще е щастлив. Аз също пристигнах в своя дом, Джондалар. Твоят дом е мой дом.

Той се усмихна, но преди да успее да отговори, дочуха глас, викащ името му: „Джондалар! Джондалар!“

Погледнаха нагоре по пътеката, водеща към надвиснала канара, и видяха млада жена.

— Мамо! Ела бързо — крещеше тя, — Джондалар се върна! Джондалар си е вкъщи!

„А също и аз“ — помисли Айла.