Читать «Айла през равнината» онлайн - страница 590

Слязоха с труд до дъното на затревената поляна и Джондалар наблюдаваше жената внимателно, страхувайки се, че прави повече, отколкото й е възможно. Тя подсвирна познатия сигнал.

Уини вдигна глава и препусна в галоп към нея, последвана от огромен светъл жребец и друг един — кафяв и млад. Светлият жребец са обърна предизвикателно към младия, който побърза да се върне обратно. Макар и възбуден от присъствието на разгонени женски, не беше готов да се сблъска с опитния жребец от стадото заради собствената си майка. Джондалар изтича при Рейсър с копиехвъргача в ръка, готов да го защити от могъщото, превъзхождащо го животно, но младият жребец се защити сам с постъпката си. Светлият жребец свърна към отзивчивата кобила.

Айла стоеше, прегърнала шията на Уини, когато жребецът пристигна и се изправи на задните си крака, демонстрирайки цялата си мощ. Кобилата се отдръпна от жената и му отговори. Джондалар се приближи разтревожен, водейки Рейсър със здраво въже, вързано за оглавника.

— Опитай да й поставиш оглавника.

— Не. Ще трябва да лагеруваме тук през нощта. Тя още не е готова да тръгне. Те правят бебе, а Уини го иска. Ще й дам тази възможност.

Мъжът сви примирено рамене.

— Защо не? Няма за къде да бързаме. Можем да останем тук още известно време — съгласи се той, наблюдавайки как Рейсър се стреми към табуна. — Той също иска да се присъедини към останалите. Смяташ ли, че ще е безопасно, ако го пусна при тях?

— Не смятам, че ще отидат някъде другаде. Поляната е огромна и ако наистина се преместят, ще можем да се изкачим на високото и да видим накъде са тръгнали. За него може да е добре да прекара някой и друг ден сред други коне. Може да научи нещо от тях.

— Мисля, че си права — пусна оглавника и загледа как конят се отдалечава в галоп през полето. — Питам се, дали някога Рейсър ще бъде водач на табун? Дали ще споделя Удоволствията с всички кобили? — „И може би ще поставя началото на малки кончета, които ще растат в тях“ — помисли Джондалар.

— Ние също бихме могли да потърсим място за лагер и да се настаним удобно — предложи тя. — Мисля да убием нещо за ядене. В дърветата покрай потока може да има гъски.

— Много е лошо, че тук няма топли извори — каза младият мъж. — Изненадващо е колко отпускащо действа топлата баня.

Айла погледна надолу в бездната към безкрайната водна шир. Отсреща, докъдето стигаше погледът и, се простираха обширни зелени равнини. Наблизо се намираше позната планинска ливада с малка пещера в скалната стена в края и. Пред стената растяха лешникови храсти и закриваха входа.

Беше я страх. Навън от пещерата валеше сняг и затрупваше входа, но когато тя разбута храстите встрани и излезе навън, разбра, че е пролет. Цъфтяха цветя и пееха птици. Навсякъде избуяваше нов живот. От пещерата долетя силен вик на новородено.

Следваше някого надолу по планината и на бедрото си носеше бебе, увито в походно покривало. Този пред нея накуцваше, помагаше си с тояга и на гърба си носеше нещо завито в плащ. Беше Креб, пазещ новороденото и. Вървяха, както им се струваше от векове, прекосявайки планини и обширни равнини, докато стигнаха долина със закътана, обрасла с трева поляна. Тя често бе посещавана от коне.