Читать «Айла през равнината» онлайн - страница 591

Креб спря, свали издутия плащ и го остави на земята. На нея се стори, че отвътре се подаде бялото на кост, но от плаща изскочи кафяв млад кон и изтича към една сиво-кафяво-жълта кобила. Айла свирна на кобилата, но тя се отдалечи, галопирайки до светъл жребец.

Креб се обърна и й махна с ръка, но тя не можа да разбере жеста му. Беше някакъв ежедневен език, който тя не знаеше. Той отново направи знак: „Ела, ще стигнем, преди да се е стъмнило.“

Намираше се в дълъг тунел, навътре в пещера. Пред нея блещукаше светлинка. Беше изходът за навън. Изкачваше се по стръмна пътека покрай стена от млечнобяла скала и следваше мъж, крачещ с дълги, нетърпеливи стъпки. Тя познаваше мястото и побърза, за да го настигне.

— Чакай! Чакай ме! Идвам! — извика високо.

— Айла! Айла! — разтърсваше я Джондалар. — Лош сън ли сънуваше?

— Странен, но не лош — отвърна тя. Стана, усети пристъп на гадене и легна отново, надявайки се да премине.

Той замахна с кожената постеля към светлия жребец, а Вълчо изджавка, за да го пришпори, докато Айла нахлузи оглавника върху главата на Уини. Бяха натоварили кобилата с малко багаж. Рейсър, вързан здраво за едно дърво, беше поел по-голямата част от товара.

Жената скочи върху гърба на кобилата и препусна, насочвайки се към края на дългата поляна. Жребецът ги последва, но забави бяг, когато се отдалечи от останалите кобили. Накрая спря, изправи се на задните си крака и изцвили, зовейки Уини. Изправи се отново и препусна назад към табуна. Няколко жребци вече се бяха опитали да се възползват от отсъствието му. Приближи и се изправи на задни крака, цвилейки предизвикателно.

Айла продължи да язди върху Уини, но намали скоростта на бързия галоп. Чу зад себе си тропот на копита, спря и изчака Джондалар и Рейсър с Вълчо по петите им.

— Ако бързаме, ще успеем да стигнем, преди да се е стъмнило — каза той.

Айла и Уини го последваха. Тя имаше странното усещане, че го е правила и преди. Яздеха в спокойно темпо.

— Мисля, че сега и двете ще имаме бебета — обади се тя, — и то втори, а преди и двете имахме синове. Намирам го за добре. Ще изкараме заедно това време.

— Ще има много хора, с които ще можеш да изкараш бременността си.

— Сигурна съм, че си прав, но ще бъде хубаво да я изкарам с Уини, защото и двете забременяхме по време на това пътешествие. Все пак тя е много по-млада от мен. Аз съм стара, за да имам бебе.

— Не си толкова стара, Айла. Аз съм старецът.

— Тази година станах на деветнадесет. Това е много за бебе.

— Аз съм много по-стар. Вече преминах двадесет и три. Късно е за мъж да установява свое собствено огнище за пръв път. Даваш ли си сметка, че съм отсъствал пет години? Чудя се дали ще има някой, който да си спомни за мен.

— Ще си спомнят, разбира се. Даланар изобщо не се затрудни, както и Джоплая — увери го тя. „Всички ще го познаят — помисли тя, — но никой няма да познава мен.“

— Виж! Виж тези скали, ей там. Точно зад завоя на реката. Там убих за пръв път — пришпори той Рейсър. — Беше един голям елен. Не зная от какво се страхувах повече — дали от големите му рога или да не пропусна и се върна вкъщи с празни ръце.