Читать «Краля демон» онлайн - страница 24

В средата на шатрата лумтеше огън. Топлеше, без да пуши. Всичко ухаеше на зеленика, бор и канела, а от съседната готварска шатра се носеше неустоим аромат на яхния. На Хан му потекоха лигите. Домът на Върба винаги миришеше приказно.

Матриархската шатра сама по себе си наподобяваше малък пазар. Големи снопове билки висяха от тавана, а покрай стените бяха наредени какви ли не бурета, кошници и гърнета. В единия край бяха събрани боите и глинените съдове с мъниста и пера. В другия се намираха лековете — всевъзможни мехлеми, подсилващи отвари и ароматни еликсири, повечето извлечени от растенията на Хан.

Виждаха се и маса парчета обработена кожа, опънати на рамки. Върху някои със забележително старание бяха изобразени изящни сложни десени. Три момичета, вероятно на негова възраст, седяха скупчени около голяма кожа и рисуваха вглъбено, почти опрели лъскавите си глави.

Тежки завеси разделяха помещението на няколко стаи. От една се чуваха тихи гласове. Болните и семействата им обикновено се нанасяха в шатрата, та матриархката да ги лекува, без да ѝ се налага да излиза.

Върба седеше пред тъкачния стан в ъгъла. При всеки удар на бърдото в поредната прекарана нишка на вътъка то тупкаше глухо. Тя тъчеше широка черга с тъмен, зимен цвят. Сега тъкачите работеха за идния сезон, а не за настоящия. Чергите на Върба бяха здрави и красиви и хората вярваха, че не пускали враг да прекрачи прага им.

Още трепереща, Птица се шмугна в съседна стая, за да облече сухи дрехи.

Върба остави совалката, стана от пейката и тръгна към тях. Полите ѝ се влачеха по застлания с черги под. Изведнъж негодуванието и тревогата на Хан избледняха и денят стана по-хубав.

Всички смятаха матриархката на Морски борове за красива жена, но хубостта ѝ не беше само външна. По думите на едни, докато говорела, ръцете ѝ се движели като малки птички. Други се опиваха от гласа ѝ и често го сравняваха с песента на Притулените води. Тъмната ѝ коса, украсена с мъниста и сплетена на плитки, се спускаше почти до кръста ѝ. Трети разправяха, че като танцувала, животните излизали от гората да я гледат, а тя им говорела сладкопойно, сляла съзнанието си с тяхното. Допирът ѝ лекувал болни, утешавал скърбящи, повдигал духа на обезнадеждени и вдъхвал смелост на страхливци.

Хан нямаше думи да я опише. Изглеждаше единствена по рода си, истинска горска нимфа. Природата ѝ будеше най-доброто в човека.

Неизбежно му се налагаше сравнението с майка му, която май виждаше само най-лошото в него.

— Добре дошъл, Самотен ловец — приветства го Върба. — Ще се стоплиш ли на огъня? — Такова беше ритуалното приветствие към всеки гост. После обаче очите ѝ се впиха по-надълбоко в Хан и тя вдигна вежда. — Какво ти се е случило? Да не би да си паднал в Притулените води?

Хан поклати глава.

— В Старешката река?

Върба го огледа от глава до пети със сбърчено чело.

— Бил си и при калните ями, ако не греша.