Читать «Краля демон» онлайн - страница 23

Отвсякъде ги заобстрелваха с въпроси и на общ, и на кланов език. „Къде сте ходили?“ „Как се намокрите?“ „Колко време ще останеш, Самотен ловец?“ „Ще спиш ли в нашата колиба тази нощ?“ Макар че Хан идваше често в Морски борове, доста от момичетата с година-две по-малки от него все още се предизвикваха една друга да идат до него и да докоснат косата му, така различна от тяхната.

Птица правеше всичко по силите си да ги прогонва. Едно особено агресивно момиче отскубна цял кичур от косата му и Хан я подгони с престорен гняв. Реакцията му накара нея и приятелките ѝ да се разбягат към гората, откъдето смехът им се запроцежда през дърветата като слънчева светлина.

— Какво носиш в торбата? Имаш ли сладкиши? — Дребно момиченце с дълга плитка понечи да сграбчи торбата му.

— Днес не — изръмжа Хан. — И недей да пипаш. Торбата ми е пълна с коприва. — Парливата мисъл за амулета вътре накара Хан да пъхне торбата под мишницата си, сякаш носеше отровна змия или крехък бокал.

Докато стигнат до лагера, вече ги следваше многочислена свита.

Лагерът Морски борове бдеше като страж над прохода, който минаваше през южната част на Призрачните планини и водеше към равнината отвъд нея. Беше голям по стандартите на клановите лагери — състоеше се от стотина колиби с различни размери, построени на достатъчно разстояние една от друга, за да има възможност за пристрояване с нарастването на семействата.

В центъра му се намираше Общата шатра — голяма сграда, използвана за търговски сергии, церемонии и пиршествата, с каквито се славеха клановете. В близост до нея се издигаше Матриархската шатра. Жарава и Птица живееха там с майката на Жарава, Върба, матриархката на Морски борове, и променливо обкръжение от приятели, роднини и деца, доведени от други лагери.

Морски борове се бе превърнал в проспериращ търговски център благодарение на стратегическото си разположение. Караха изделията на всички лагери из Призрачните планини на тукашния пазар, откъдето търговците ги купуваха и ги разпространяваха към Ардън на юг, към Тамрон и към Превалски брод в Дола.

В последно време отношенията между клановете и кралицата може и да бяха напрегнати, но това не притъпяваше глада на равнинците за планински стоки — сребърни и златни изделия, кожа, скъпоценни камъни, инкрустирани в бижута и украшения, ръчно плетени дрехи, ръкоделия, декорации и магически предмети. Клановите стоки никога не се износваха, даряваха собственика си с късмет и даже се говореше, че с помощта на кланова магия можеш да спечелиш сърцето дори на най-неподатливия човек.

Кланът Морски борове се беше прочул с церове, бои, лечебни ритуали и ръчно тъкани платове. Демонаи се славеше с неповторими магически амулети и воини. Ловният клан произвеждаше пушени меса, вълна, кожа и немагически оръжия. Други кланове пък снабдяваха с немагически бижута, картини и всевъзможни декоративни предмети.

Хан съжали, че не е пазарен ден. Тогава никой нямаше да им обърне внимание. А това щеше да е добре дошло за Хан, понеже му омръзна да обяснява как е намокрил дрехите си. С облекчение влезе в Матриархската шатра, за да се скрие от безпощадните езици.