Читать «Империя на бури» онлайн - страница 3

Огньовете в лагера на демонския лорд гаснеха един по един, сякаш пометени от гигантска черна ръка. Костените барабани забумтяха още по-силно.

Той беше пристигнал.

Самият Ераван бе дошъл да наблюдава последното сражение на армията на Гавин.

– Няма да чакат до зори – обяви той и посегна към ножницата с Дамарис.

Елена обаче хвана ръката му, усещайки твърдите й мускули като гранит под кожената му броня.

Ераван бе дошъл.

Може би боговете още ги слушаха. Може би огнената душа на майка й ги беше склонила.

Тя взе между дланите си грубото, обезумяло лице на Гавин – лицето, което с годините бе обикнала повече от всяко друго – и каза:

– Няма да спечелим тази битка. И няма да спечелим войната.

Тялото му потрепери, едва се сдържаше да не отиде при военачалниците си, но прояви уважението да я изслуша. И двамата се бяха научили да се почитат един друг по трудния начин.

Със свободната си ръка Елена вдигна пръстите му във въздуха помежду им. Суровата магия във вените й танцуваше, преминавайки от пламък във вода, от виеща се лоза в пращящ лед. Не представляваше бездънна бездна като тази на баща й, а гъвкава, жива дарба. Наследство от майка й.

– Няма да спечелим войната – повтори Елена, озарявайки лицето на Гавин с неопитомената си сила. – Но е възможно да я отложим още малко. Мога да прекося долината за час-два.

Тя сви ръцете си в юмруци и угаси магията.

Гавин сбърчи чело.

– Това е лудост, Елена. Самоубийство. Войниците му ще те заловят още преди да си проникнала в лагера им.

– Точно така. И тъй като вече е тук, ще ме отведат право при него. Ще се отнесат с мен като с ценен пленник, не като с враг, дошъл да го убие.

– Не – заповед и молба.

– Унищожа ли Ераван, зверовете му ще изпаднат в паника.

А това ще даде време на армията на баща ми да пристигне, да се обедини с остатъка от нашата и заедно да сразим вражеските легиони.

– Говориш за унищожението на Ераван така, сякаш е лесна задача. Той е валгски крал, Елена. Дори да те отведат при него, ще те подчини на волята си, преди да си направила каквото и да било.

Сърцето й се сви, но тя принуди думите да напуснат гърлото й.

– Затова... – Не можеше да укроти треперещите си устни. – Затова трябва да дойдеш с мен, вместо да се сражаваш с хората си.

Гавин просто впи недоумяващ поглед в нея.

– Защото си ми нужен... – По бузите й се търкулнаха сълзи. – Някой трябва да отвлече вниманието им. Да ми спечели достатъчно време, за да се промъкна през вътрешната му защита.

Както утрешната битка щеше да им спечели време.

Защото Ераван несъмнено щеше да нападне първо Гавин. Човешкият воин, който от толкова време бранеше расата си от Мрачния владетел, който се бореше срещу него, макар и никой друг да не дръзваше... Омразата на Ераван към човешкия принц можеше да се мери само с омразата му към баща и.

Гавин я гледа дълго време, сетне се пресегна да избърше сълзите й.

– Той не може да бъде убит, Елена. Чу какво прошепна оракулът на баща ти.

Тя кимна.

– Знам.

– И дори да успеем да го вкараме в капан, да го обезсилим... – Гавин обмисли думите й. – Знаеш, че така само прехвърляме войната на някой друг... на бъдещия владетел на тези земи.