Читать «Империя на бури» онлайн - страница 17

Роуан изтрака с клюн върху високия клон, от който наблюдаваше гората, после плесна с криле и полетя през дъжда, минавайки през предпазния си купол, сякаш той се разтвори като завеса пред него.

Едион стана на крака и се заослушва, оглеждайки гората. До ушите му достигаше само трополенето на дъждовни капки по листата. Лизандра се протегна и оголи дългите си зъби, а острите й като игли нокти изскочиха и проблеснаха на светлината от огъня.

Докато Роуан не им дадеше знак, че е безопасно – че наближаваха само лордовете, без придружители, – щяха да следват уговорения ред на действие.

Еванджелин се приближи до огъня, както я бяха научили. Пламъците се отвориха пред нея, за да я пропуснат заедно с Лапичка, и усетили страха на детето, се затвориха отново, създавайки проход до вътрешен кръг на огъня, където нямаше опасност да изгорят нея, но щяха да стопят костите на всеки доближил я враг.

Елин просто надникна към Едион с безмълвна заповед и той пристъпи към западната страна на огъня, докато Лизандра се придвижваше към южната. Елин зае северната, но отправи поглед на запад, накъдето беше полетял Роуан.

Сух, горещ полъх се понесе из малкия им купол и около пръстите на свободната й ръка, небрежно отпусната до тялото й, затанцуваха искри като светулки. С другата държеше Голдрин, в чиято дръжка рубинът сияеше като жив въглен.

Чу се шумолене на листа и трошене на клонки и Мечът на Оринт заблестя в златисто и червено на светлината от пламъците на Елин, когато Едион го издърпа. Той го извади от ножницата му, а с другата ръка хвана древния кинжал, подарен му от Роуан. През последните седмици елфическият принц запознаваше него и другите им спътници с Древния завет. С отдавна забравените традиции и правила на елфите, почти изкоренени дори в двора на Майев. Но възродени тук и сега, докато всеки от тях поемаше ролята и задълженията си, предварително уговорени и избрани.

Роуан изникна от дъжда в елфическия си облик с полепнала по главата сребриста коса и изпъкнала върху смуглата кожа на лицето му черна татуировка. От лордовете нямаше и следа.

Ала Роуан държеше ловния си нож до голото гърло на млад мъж с тънък нос и го водеше към огъня. Изцапани от дългия път, подгизналите дрехи на непознатия носеха герба на Дароу – нападащ язовец.

– Вестоносец – обяви дрезгаво Роуан.

* * *

Елин мигновено реши, че не обича особено изненадите. Сините очи на вестоносеца бяха изцъклени, но мокрото му, луничаво лице изглеждаше спокойно. Невъзмутимо. И остана такова дори когато видя Лизандра с позлатените й от светлината на огъня зъби. Дори когато Роуан го тикна напред, без да отлепя кръвожадния си нож от гърлото му.

Едион направи знак с брадичка към Роуан.

– Няма как да ни предаде посланието си с нож в гръкляна. Роуан свали оръжието си, но не го прибра в ножницата. И се отдалечи само на малка стъпка от мъжа.