Читать «Доктор Смърт» онлайн - страница 4

Майло пристъпи към мястото на убийството и аз го последвах. Жълтеникавата пръст бе леко набраздена от следи от гуми. Наблизо имаше парчета от жълта полицейска лента, прашна и напълно неподвижна. Цяла седмица не бе полъхнал вятър и нищо не помръдваше.

— Взехме отпечатъци от следите — каза той и посочи с ръка към тях. — Не че има някаква полза. Знаехме откъде е дошъл микробусът. Имаше стикер от фирма за коли под наем — „Ейвис“, клон Тарзана. Кафяв „Форд Иконълайн“ с доста голям багажник. Мейт го е наел миналия петък за уикенда.

— Подготовка за нова милосърдна мисия?

— За това е използвал микробусите. Но досега никой собственик не се е оплакал, че Мейт е бил некоректен с него.

— Изненадан съм, че все още се намират фирми, които дават бусове под наем на хора като него.

— Не го е наел лично. Документите са подписани от жена на име Алис Зоуби, президент на клуб „Сократ“, организация за узаконяване на евтаназията с щаб в Глендейл. Заминала е извън страната, за да присъства на някаква хуманистична конвенция в Амстердам. Пътувала е в събота.

— Наела е микробуса, а на следващия ден е офейкала? — попитах.

— Очевидно. Обадих се в дома й, където се помещава и офисът на „Сократ“, но попаднах на гласова поща. Настоях някой от полицейския участък в Глендейл да отскочи дотам. Нямало никого. Съобщението на Зоуби гласи, че ще се върне след седмица. Записал съм си непременно да я посетя. — Потупа джоба, в който държеше бележника си.

— Питам се защо Мейт не си е купил микробус.

— Ако съдя по това, до което успях да се добера, не е припечелвал много. Огледах апартамента му в деня след убийството. Мизерна бърлога. Собствената му кола е стар шевролет в окаяно състояние. Преди да започне да наема микробуси, е използвал стаи в евтини мотели.

Кимнах.

— Трупове, оставяни в леглата и откривани от камериерките на следващата сутрин. Твърде много жени бяха травматизирани, което се отрази зле на имиджа му. Веднъж го гледах по телевизията, опитваше се да се оправдае. Твърдеше, че щом Исус е роден в плевня, пълна с кози фъшкии, значи обстановката няма значение. Все пак има, нали?

Майло ме погледна.

— Следил си кариерата на Мейт?

— Не беше необходимо — отвърнах, стараейки се да владея гласа си. — Никога не се е крил от медиите. Някакви следи от други коли наблизо?

Той поклати глава.

— Е — предположих, — значи се питаш дали убиецът е пътувал с Мейт.

— Или е паркирал по-далеч надолу по пътя, докъдето не стигнахме при претърсването. Или не е оставил следи, както често се случва. Знаеш, че оперативните работници повече пречат, отколкото помагат. Никой не е съобщил за забелязани други превозни средства. Но никой не е видял и проклетия микробус, а е стоял тук с часове.

— А стъпки?

— Само на хората, които са открили микробуса.

— Какъв е приблизителният час на смъртта? — попитах.

— Рано сутринта, между един и четири. — Рязко повдигна маншета си и погледна часовника „Таймекс“. Стъклото бе издраскано и замъглено. — Мейт е бил открит малко след изгрев-слънце, около шест и петнадесет.