Читать «Доктор Смърт» онлайн

Мейт бе убит в ранните часове на задушен, мъглив понеделник през септември. До залез-слънце нямаше нито земетресения, нито войни, които да изместят смъртта му като водеща новина във вечерните емисии. За нея ставаше дума и на първите страници на „Таймс“ и „Дейли Нюз“ във вторник. Телевизията престана да съобщава за случилото се след по-малко от двадесет и четири часа, но във вестниците в сряда отново излязоха кратки статии. В крайна сметка, четири дни отразяване бе предостатъчно за Ел Ей, където интересът на обществеността трае по-дълго само ако трупът е на принцеса или убиецът може да си позволи адвокати, достойни за „Оскар“.

Случаят изглеждаше заплетен и все още нямаше ясни нишки. Майло бе опитен в работата си и не бе очаквал друго.

Лятото бе преминало лесно за него, в разследване на четири наивни убийства през юли и август, едното — случай на домашно насилие, а останалите три — извършени от мъртвопияни стрелци в барове в Уестсайд. Четиримата убийци бяха стояли на свобода твърде дълго и бе крайно време да бъдат заловени. Поддържаше висока степен на разкриваемост, което само донякъде улесняваше положението му на единствен детектив с открити гей наклонности в ПУЛА, Полицейското управление на Лос Анджелис.

— Знаех си, че ще ме потърсят — каза той, когато в неделя след убийството ми позвъни у дома.

Трупът на Мейт бе изстинал преди шест дни и пресата вече бе забравила за него.

Това бе добре дошло за Майло. Като всеки гений, той се нуждаеше от усамотение. Бе изиграл ролята си, както се изискваше от него, и не бе дал никаква храна на журналистите. „По нареждане на висшестоящите.“ Споделяше мнението на началниците си по един въпрос: репортерите почти винаги бяха врагът.

Вестникарските материали съдържаха информация, изсмукана от кратки биографии, неизбежните разсъждения на тема „етика“, стари снимки и цитати. Освен че Мейт бе включен в създадената от самия него убийствена машина, публикациите не съдържаха много съществени подробности.

Знаех повече, защото Майло ми се довери.

Обади се в осем, когато с Робин тъкмо бяхме приключили с вечерята. Стоях на прага и държах каишката на френския ни булдог Спайк. И двамата с нетърпение очаквахме една нощна разходка из района. Кучето обичаше тъмнината, защото шумоленето го караше да наостря уши и да приема осанка на благороден ловец. И за мен бе приятно да излизам вечер, защото по цял ден работех с хора и малко усамотение винаги ми се отразяваше добре.

Робин вдигна слушалката и изведе Спайк вместо мен, а аз се върнах в кабинета си.