Читать «Доктор Смърт» онлайн - страница 2

— Ти си поел случая с Мейт? — попитах Майло и бях изненадан, че не ми се е обадил по-рано.

Изведнъж ме обзе безпокойство, защото това бе капак на всичко, което бях преживял през седмицата.

— Кой друг заслужава подобна чест?

Тихо се засмях и усетих, че раменете ми се прегърбват и около врата ми се затяга примка от напрежение. Още от мига, когато бях чул за Мейт, се тревожех. Дълго бях размишлявал и накрая се бях решил на едно обаждане, което не бе получило отговор. Не отдавах голямо значение на това, защото не виждах причина. Наистина не бе моя работа. Но когато разбрах, че Майло се е заел със случая, всичко се промени.

Таях тревогата в себе си. Обаждането му нямаше нищо общо с моя проблем. Просто съвпадение, ужасно стечение на обстоятелствата. Може би светът наистина е малък.

Причината да се обърне към мен бе проста: онази проклета дума, започваща с к: „кой“. Случаят бе свързан с психопатологията и вероятно можех да бъда полезен.

Освен това бях негов приятел и един от малкото хора, на които можеше да има доверие.

В професионално отношение нямах нищо против. Това, което ме безпокоеше, бе свързано с приятелството. Знаех неща, които не бих му казал. Не можех да ги споделя.

2.

Уговорихме си среща на местопрестъплението в 7:45 сутринта следващия понеделник. Когато той тръгва от участъка в Западен Ел Ей, обикновено пътуваме заедно, но този път имаше среща в 6:15 в Централния парк, така че се наложи да отида със собствената си кола.

— Утринна молитва? — отбелязах аз. — Или ще доиш кравите в компанията на костюмирани приятели?

— По-присъщо ми е чистенето на конюшни. Трябва да попадна на ясна следа.

— Във връзка с Мейт ли е срещата?

— С какво друго? Искат да знаят защо не съм стигнал доникъде, но нямам намерение да им се кланям.

Мейт бе заклан относително близо до дома ми.

Тръгнах в седем и половина и първата отсечка от пътуването ми беше десет минути на север по „Бевърли Глен“. Севилята се носеше бързо, защото карах в посока, обратна на натовареното движение. Дадох си вид, че не забелязвам гневните изражения на заклещените шофьори, поели на юг към работните си места.

Икономическото възраждане и обичайният трескав ритъм на живота бяха направили ремонта на пътищата в Ел Ей наложителен и резултатът бе адски трудно движение. Този месец наред бе подножието на едно от възвишенията. Самодоволни мъже с оранжеви светлоотразителни жилетки инсталираха нови прегради срещу вятъра, тъкмо навреме — преди поредната суша. Работата бе разпределена по обичайния начин: по един се потеше за всеки пет, които се мотаеха наоколо. Със самочувствието на роялист от предбастилския период профучах покрай опашката от поршета и ягуари, принудени да се влачат редом с таратайки и пикапи втора употреба. Демокрация, при която всички се озовават в еднакво положение, натъпкани един до друг като сардели.

Когато излязох на Мълхоланд, завих наляво и изминах седем километра на запад, покрай приказни къщи, застрашени от земетресенията, и празни парцели, които ме наведоха на мисълта, че оптимизмът не е за всеки. Пътят се виеше сред бурени и изсъхнали храсти, стръмно се катереше нагоре и от там, където асфалтираната ивица продължаваше на изток под името Енсино Хилс Драйв, започваше пътека от спечена жълтеникава пръст.