Читать «Оцеляват само силните» онлайн - страница 6

Преди да успея да й отговоря, тя скочи на крака и решително каза:

— Ще се разсърдите ли, ако веднага си тръгна?

* * *

Кафявият й мустанг беше паркиран встрани от тясното шосе, което се вие като серпентина по хълма недалеч от Бевърли Глен. Въпреки че все още нямаше пладне, бе доста горещо, а тръпчивото ухание на бор, долитащо от близката клисура, действаше освежаващо.

— Благодаря ви — промърмори Хелена, докато отключваше колата.

— Желаете ли да се запишете за ново посещение? — предпазливо попитах аз.

Тя седна зад волана и свали стъклото. Колата беше безупречно чиста, две бели престилки висяха закачени над задната врата.

— Удобно ли е да ви се обадя допълнително? Трябва да проверя графика си.

„Не ме търси, ще ти се обадя“ е обичайната реплика на жените, които искат да прекъснат любовна връзка.

Думите на Хелена означаваха същото.

— Разбира се — отвърнах.

— Още веднъж ви благодаря, доктор Делауер. Ще ви се обадя.

Жената натисна газта и отпраши по шосето, а аз се запътих обратно към къщата, размишлявайки върху оскъдните сведения, които бях научил от посетителката.

Разказът на Хелена ме караше да вярвам, че всички в семейството й са имали сериозни психични отклонения. Ами ако шефовете на Нолан са го смятали за „по-различен“? Това допълнително би задълбочило умопомрачението, предизвикано от работата. Човъркаше ме мисълта, че Нолан е бил заобиколен от хора с умствени увреждания, които са му подействали пагубно. Разбира се, Хелена беше потресена от смъртта му, но това не ме изненадваше. Нищо от разказа й не ми подсказваше защо младежът е захапал дулото в „Гоу Джи“. Едва ли бих могъл да изкопча нещо повече от сестрата — начинът, по който се разделихме, недвусмислено показваше, че това бе първата и… последната ни среща.

Така че, да живее интуицията!

3.

Майло ми се обади след два дни, в осем сутринта:

— Умниците пак ми набутаха случай, чието разследване е попаднало в задънена улица. Излишно е да ти казвам, че имам въпиеща нужда от помощта ти и не разполагам с никакви средства за хонорара ти.

— Я, чакай, чакай малко — вметнах се аз. — Всъщност защо съм длъжен да ти правя услуги?

Той се засмя:

— Защото съм страхотен симпатяга.

Престорих се на водещ телевизионна игра и додадох:

— Я опитай пак.

— Защото си психоаналитик и си свикнал да ти се подчиняват безпрекословно. — Той въздъхна тежко и промърмори: — Убито е хлапе, Алекс, петнайсетгодишно хлапе. Знам отношението ти към подобни случаи, но този е изключително важен. Дано ми отделиш малко време, иска ми се да пообсъдим това-онова.