Читать «Оцеляват само силните» онлайн - страница 6
Джонатан Келерман
Преди да успея да й отговоря, тя скочи на крака и решително каза:
— Ще се разсърдите ли, ако веднага си тръгна?
* * *
Кафявият й мустанг беше паркиран встрани от тясното шосе, което се вие като серпентина по хълма недалеч от Бевърли Глен. Въпреки че все още нямаше пладне, бе доста горещо, а тръпчивото ухание на бор, долитащо от близката клисура, действаше освежаващо.
— Благодаря ви — промърмори Хелена, докато отключваше колата.
— Желаете ли да се запишете за ново посещение? — предпазливо попитах аз.
Тя седна зад волана и свали стъклото. Колата беше безупречно чиста, две бели престилки висяха закачени над задната врата.
— Удобно ли е да ви се обадя допълнително? Трябва да проверя графика си.
„Не ме търси, ще ти се обадя“ е обичайната реплика на жените, които искат да прекъснат любовна връзка.
Думите на Хелена означаваха същото.
— Разбира се — отвърнах.
— Още веднъж ви благодаря, доктор Делауер. Ще ви се обадя.
Жената натисна газта и отпраши по шосето, а аз се запътих обратно към къщата, размишлявайки върху оскъдните сведения, които бях научил от посетителката.
Разказът на Хелена ме караше да вярвам, че всички в семейството й са имали сериозни психични отклонения. Ами ако шефовете на Нолан са го смятали за „по-различен“? Това допълнително би задълбочило умопомрачението, предизвикано от работата. Човъркаше ме мисълта, че Нолан е бил заобиколен от хора с умствени увреждания, които са му подействали пагубно. Разбира се, Хелена беше потресена от смъртта му, но това не ме изненадваше. Нищо от разказа й не ми подсказваше защо младежът е захапал дулото в „Гоу Джи“. Едва ли бих могъл да изкопча нещо повече от сестрата — начинът, по който се разделихме, недвусмислено показваше, че това бе първата и… последната ни среща.
Така че, да живее интуицията!
3.
Майло ми се обади след два дни, в осем сутринта:
— Умниците пак ми набутаха случай, чието разследване е попаднало в задънена улица. Излишно е да ти казвам, че имам въпиеща нужда от помощта ти и не разполагам с никакви средства за хонорара ти.
— Я, чакай, чакай малко — вметнах се аз. — Всъщност защо съм длъжен да ти правя услуги?
Той се засмя:
— Защото съм страхотен симпатяга.
Престорих се на водещ телевизионна игра и додадох:
— Я опитай пак.
— Защото си психоаналитик и си свикнал да ти се подчиняват безпрекословно. — Той въздъхна тежко и промърмори: — Убито е хлапе, Алекс, петнайсетгодишно хлапе. Знам отношението ти към подобни случаи, но този е изключително важен. Дано ми отделиш малко време, иска ми се да пообсъдим това-онова.