Читать «Оцеляват само силните» онлайн - страница 5

— Може би именно това е било посланието му.

— Струва ми се толкова театрално… — продължи тя, сякаш не ме бе чула. — Нолан беше от хората, чието появяване непременно ще забележиш. Като малък жадуваше да бъде център на внимание. Ала имаше моменти, когато странеше от всички, затваряше се в себе си. А по-късно… по-късно… истината е там, че с течение на времето все повече се отчуждавахме. А сега…

Сълзите й рукнаха, но тя успя да се овладее.

— Изпадал е в депресия, така ли? — подканих я аз.

— Това е семейна черта. — Хелена потърка коленете си и се загледа в някаква точка зад гърба ми. — Преди години татко се подложи на шокова терапия заради депресията си. Тогава не ни казаха истината, едва след смъртта му мама ни обясни какво се е случило. Всеки път, когато татко се върнеше у дома, изглеждаше уморен до смърт, а паметта му изневеряваше. Сигурна съм, че тъкмо лечението с шокова терапия увреди мозъка му.

— Какви бяха взаимоотношенията му с Нолан? Караха ли се?

— Татко не се караше с никого. Беше благ, изглеждаше уравновесен.

— Как реагира Нолан, когато баща ви умря?

— Плака на погребението. Двамата се постарахме да утешим мама, после той отново се затвори в себе си. — Тя прехапа долната си устна, сетне продължи: — Не исках да устройвам пищно погребение на Нолан, с почести и прочее… Колегите му от участъка веднага се съгласиха, сякаш искаха час по-скоро да си измият ръцете и да забравят случилото се. Кремирах останките му. Наскоро научих, че ми е завещал всичко, което е притежавал. Наследница съм и на имуществото на родителите ми. От цялото семейство само аз останах жива…

Мъката й беше толкова неподправена, сякаш искрено съжаляваше, че не е била достатъчно близка с брат си.

— С какво се е занимавал Нолан, след като е напуснал университета?

— С какво ли не, смени доста работни места. Известно време загубихме връзка, после се обади и съобщи, че е завършил полицейската академия. Не го бях виждала от погребението на мама, от година и половина. Обясни ми, че академията била „пълен въздух“, че бил сред отличниците на випуска. Каза, че държал да ме уведоми за новото си поприще, за да не припадна като го видя в патрулна полицейска кола.

— Веднага ли е бил назначен в холивудската полиция?

— Започнал е кариерата си в Лос Анджелис. Обаждаше се да ме предупреди да не се изненадам, ако случайно го видя да кара някоя жертва в спешното отделение на „Сидърс“.

„Ако случайно го видя.“ Онова, което Хелена описваше, не приличаше на семейни отношения, а на инцидентни срещи между хора, които едва се познават.

— Какво ще кажете за отношението му към жените?

— Докато учеше в гимназията, излизаше с различни момичета, после почти не сме се виждали… — Тя стана и нервно закрачи напред-назад, като продължи да говори: — Всичко в живота на Нолан ставаше много лесно, сякаш за него не съществуваха никакви пречки. Може би и сега е избрал най-лесния начин. Може би тъкмо това е проблемът — не е бил подготвен за момента, когато ще престане да му върви. Нолан винаги е искал да бъде забелязван, какво го е привлякло в професия, изискваща безропотно подчинение? — Тя престана да се разхожда, впери поглед някъде в пространството и после отново седна. — Може би сега се чувствам гузна, задето не съм била достатъчно близо до него през цялото това време. Ала винаги съм имала усещането, че ме държи на разстояние. — Отново избухна в ридания, раменете й се разтърсваха. Когато се поуспокои, добави: — Нолан все казваше, че не му трябват пари, нищо не му трябвало. Дали пък отдавна не е замислял да… да го направи?