Читать «Оцеляват само силните» онлайн - страница 221

— Майърс е бил интелигентен.

— Все едно.

— Увредена тъкан.

— Разваленото месо може да се преработи, но остава негодно за консумация. Слепите не водят слепи, а тях ги водят като селскостопански животни.

Бейкър насочи спринцовката към тавана и изпръска част от течността. Някой пусна водата в тоалетната. Разнесоха се стъпки.

— Пфу, вече не искам мексиканска храна — чу се гласът на Тени.

Бейкър почука с пръст спринцовката.

Нямаше спасение.

Даниел, Майло… как можахте да ме изоставите?

Тялото ми започна да трепери.

— Не се надявай, че ще се измъкнеш… — започнах аз.

— Надеждата няма нищо общо с това — прекъсна ме Бейкър. — Онова, което знаеш, са само предположения. Нямаш доказателства. Същото се отнася и за Стърджис. Играта трябва да свърши. Ето един истински тест дали си вярващ — има ли отвъден живот? Ей сега ще разбереш. Или може би не.

Той се усмихна.

— А DVLL? „Дявол“ ли означава това? Вие сте новите дяволи?

Светлината от тавана се отрази в иглата, която заискря в бяло.

Бейкър сви устни. Ядоса се.

— Колко чужди езика говориш? — попита той.

— Малко испански. Учил съм и латински.

— Аз говоря единайсет.

— Нали си обиколил света.

— Пътуването обогатява.

— На какъв език са буквите DVLL?

— На немски. Няма равни на германците по отношение на принципите. Езикът им е жизнен. Няма и следа от безполезната галска апатичност.

Забележките на Зина за френския. Повтаряше като папагал думите на своя гуру.

Иглата се спусна надолу.

— Е, и какво означават буквите? — попитах аз.

Даниел, Майло… Границите на приятелството… Поредната заблуда…

Бейкър не отговори. Бе станал сериозен, почти тъжен.

— Калиев хлорид — опитах аз за трети път. — Волнонаемен екзекутор. Държавата поне предлага транквиланти.

— Държавата предлага и последна вечеря, молитва и превръзка за очите, защото е неискрена. Играта й да се преструва на хуманна — каза Тени и силно се изсмя. — Държавата обикновено дезинфектира мястото на убождането с иглата. От какво предпазва осъдения на смърт? Държавата е задник.

— Не се притеснявай — обърна се към мен Бейкър. — Сърцето ти ще се пръсне. Няма да продължи дълго.

— Прах при прахта, въглерод при въглерода.

— Умно. Жалко, че нямахме възможност да прекараме заедно по-качествено време.

— Екзекуция — рекох аз. Едва сдържах вика, който се надигаше в гърлото ми. — Какво престъпление съм извършил?

— О, Алекс. Толкова съм разочарован от теб. Ти все още не разбираш нищо.

— Какво да разбирам?

Бейкър тъжно поклати глава.

— Няма престъпления. Има само грешки.

— Тогава защо си станал полицай?

— Защото полицейската работа предлага много възможности.

— Да се сдобиеш с власт.

— Не. Властта е за политиците. Полицията предлага избор. Възможности. Ред и безредие, престъпление и наказание. Игра по правилата на мошеник картоиграч.

— Кога да пасуваш и кога да теглиш карти — рекох аз. Стегни се, печели всяка секунда, не гледай иглата. Робин… — Кого да арестуваш, кого да пуснеш.

— Точно така. Развлечения.

— Кой да живее и кой да умре. Колко още човека си убил?